За 18-та поредна година жителите на Северозападна България и Югоизточна Сърбия си дадоха среща на прохода Кадъ Боаз, където се проведе най-големият трансграничен събор на Балканите. По традиция събитието започна с изпълнението на химните на двете държави и празничен водосвет, отслужен от Видинския митрополит Даниил в съслужение с представители на духовенството от България и Сърбия.
Гости на проявата бяха Алексей Новосьолов - съветник в посолството на Русия у нас, Николай Колев от генералното ни консулство в Ниш, Детелин Димитров - съветник в посолството ни в Белград, акад. Пламен Карталов - директор та Софийската опера и балет, Димитър Чапанов, който оглавява дирекция в Агенцията по горите, Сашко Каменов - директор на РДГ- Берковица, Илиян Илиев - директор на ДГС - Белоградчик, Михаил Миков - дългогодишен радетел за българо-сръбско приятелство и сътрудничество, и за изграждането на ГКПП на прохода Кадъ Боаз, научни работници и студенти от Московски държавен университет „М. Ломоносов“.
Кметовете на Белоградчик и Княжевац Борис Николов и Милан Джокич, които са основни организатори на събора, приветстваха всички участници в празника на дружбата, който датира от далечната 1925 г.
Освен за ролята и значението на проявата за разширяване и утвърждаване на изключително сърдечните добросъседски отношения, ръководителите на двете общини акцентираха и на 50-годишния юбилей от подписването на Договор за приятелство и сътрудничесткво между Белоградчик и Княжевац. Това бе и поводът кметовете на побратимените градове да връчат почетни грамоти на техни представители, дали съществен принос в тази насока. До края на годината ще бъдат проведени още редица културни, спортни и туристически прояви и инициативи, посветени на юбилея.
За неангажирания посетител на събора, интересът през тези дни бе основно в сферата на социалните контакти, народното веселие, търговията и в областта на културата. И трите дни теренът, където се провежда събитието, беше осеян с множество павилиони и сергии. Сърбите купуваха предимно стоки за бита, захарни изделия, подаръци за най-малките и др., а от българска страна интересът беше към вкусотиите на сръбската скара и изявите на народните оркестри.
Организаторите на празника предложиха подходяща културна програма на своите гости. От сцената звучаха песни на фолклорни групи, като бе представен изворен и обработен фолклор. Танцовите състави от двете страни разиграха всички присъстваще, а кулминацията на програмата настъпи с появата на гайдарската формация „Орфикус“, която представи 90-минутна музикална програма от Родопския край.
