Бивши работници и служители на „Химко“ препълниха ресторанта на хотелски комплекс „Хемус“ за 50-годишния юбилей от пускането на бившия торов гигант.
На 28.06.1968 г. на традиционен за подобни случаи голям митинг официално е прерязана лентата на Химическия комбинат. Прави го не кой да е, а първият ръководител на държавата Тодор Живков. След тържествената церемония „Химко“ влиза в експлоатация.
Един гигант, който дълги години бе първенец в торовата промишленост, един от първите производители на торове и в конкуренция не само с най-добрите у нас , но и в света, носителят на световната награда за качество /септември 1995 г., Женева/ от компанията „Глобално ръководство по качество“; наградата „Златна мартеница“ – за изключителен принос в повишаване производителността и качеството, от Съюз „Произведено в България“ /март 1996 г., София/; наградата Арка на „Европейската златна звезда“ – за отличен корпоративен имидж и качество /Април 1996 г., Мадрид/; награда за перфектност и качество на Европейския съвет за глобален бизнес /януари 1997 г., Мадрид/ и други, заводът чиято продукция бе оценена с оценка К /най-високата на световно ниво!/ днес покорно мълчи, изправен пред въпросите ще го бъде ли, как ще го бъде и кой ще го купи...
Инсталациите посивяха и не изпускат производствени въздишки вместо въздух, алеите са вече лоно на плевели вместо на свежи цветя и обработена земя, пътищата са напукани и всичко някак си се е прихлупило под тежкото покривало и сумрака на онемелите мощности.
На 28 юни т.г. този колос достигна 50-годишната си достолепна възраст, достойна за почит и уважение.
Независимо от всички търкания, много от хората, прекарали една голяма част от живота в този комбинат, дали от себе си толкова много, а същевременно и много получили, решиха да отбележат този юбилей с тържество по случай празника в хотелски комплекс „Хемус“. Ресторантът беше изпълнен до максимум, а настроението на всички беше на висота. За толкова години работа на завода познати и непознати, млади и стари, все хора, които още милеят за „Химко“, споделиха радостта от това поне за малко да се върнат в онези хубави години, когато се чувстваха полезни и значими в това голямо ядро на родната индустрия.
