На Попов мост, между селата Говежда и Копиловци, за десета поредна година си дадоха среща самодейци от десетки състави на областите Монтана и Видин. Фолклорният събор „Свидня” събра близо 400 певци и музиканти ден преди Еньовден.
''Този събор стимулира и интереса към културно-историческото и фолклорно наследство на региона. Привлича все повече участници и от други общини и региони на страната, което е прекрасно и може да доведе до това, фестивалът да се превърне в национален. Много съм радостен, че съм сред толкова усмихнати, позитивни и талантливи хора и всички ние можем да се насладим на нашата прекрасна природа'', каза депутатът от ГЕРБ Дилян Димитров.
Съборът, който е съществувал още по време на Римската империя, бе възстановен през 2008 година като празник на местния фолклор, традиции и бит. Тогава кмет на община Георги Дамяново бе Дилян Димитров.
Тази година старт на надиграването даде кметът на община Георги Дамяново Цветелина Александрова. Тя и депутатът Димитров преминаха под венец от цветя и билки, както повелява традицията на Еньовден.
Съборът „Свидня” е най-старият у нас. Историята му е много интересна, разказват местните. Римският император Октавиан Август изпратил работници да търсят злато в местната река. Работели мъже, жени и деца. Едни плавели пясъка и събирали златни зрънца, други като мравки мъкнели камъните към върха на грамадите. Легендата разказва, че господарите римляни докарали сляпа баба, за да люлее 99 люлки, докато работят жените. Ако само едно дете заплачело, тя люлеела всички люлки.
Октавиан Август минал да нагледа робите си. Тогава всички бебета плачели, императорът се смилил и освободил жените. За благодарност нарекли реката на негово име Аугуста /Огоста/.
Грамадите от камъни започват от Попов мост и продължават на разстояние 15 километра след него. Било е изместено дори коритото на реката и то няколко пъти, което обяснява защо грамадите са разположени успоредно в няколко реда. Дължината им е 40-50 метра, широки са 15-20, а високи 4-5 метра. Милиони кубици камъни били преместени, милиони тонове пясък били изплавени. Предполага се, че за 300 години са извадени около 40 тона злато. По това време се разработват и златните рудници в района на село Копиловци. В тях също работели роби. С чук и длето те разбивали камъните, спускали се в недрата на земята и оттам с торби изнасяли рудата. Счуквали я на прах, после я плавели в каменни корита във вир, който и днес носи името Плаварски. Мъжете били отделени от жените и децата. Живеели в отделни лагери. Имали право в един единствен ден от годината да се срещат. Това бил денят за свидня, а мястото - на днешния път между Говежда и Копиловци, при Попов мост, където днес се провежда съборът.
