Каква е тази държава, на която не й пука за всички деца? Или й пука само за едни, а за онези, които имат физически или други проблеми, не са грижа На управляващите, независимо от техния цвят и партийна принадлежност. Затова протестът на майките и палатковият им лагер във Враца е съвсем очакван. Даже е и малко закъснял, бих казал.
А каква е държавата, която позволява една болна жена да бъде изоставена насред нищото, за да умре?
А каква е тази държава, която мисли за увеличение на възнагражденията на своите уж народни избраници в парламента, но в същото време не вдига пенсиите на онези, които години наред са работили и давали своя принос да я има същата тази държава?
А каква е тази държава, в която фалират болници, въпреки че в Конституцията пише, че здравеопазването е гарантирано и безплатно?
Каква е тази държава, в която работещите са бедняци, а онези на социални помощи живеят на гърба им?
Да изброявам ли още безумни примери, на които сме свидетели в годините на прехода?! Безумци сме всички ние, които продължаваме да живеем в тази държава, да плащаме данъци, да избираме поредните „спасители“, да им даваме срокове да ни избавят от мизерията и да вярваме, че това все някога ще се случи. Да, ама не. Не се случва. И от ден на ден нещата стават все по-зле и по-отчайващо е да се живее в България. Преди близо 30 години имах възможност да напусна тази държава. Не го направих, защото си мислех, че е патриотично да живееш в България и че тя все някога ще се оправи. Оказа се, че не съм бил прав и сега съм разочарован. Дано децата ми имат шанса да сбъднат тази моя мечта, защото на мен ми писна да живея в тази държава. Егати държавата...
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
