Вратарската школа на Ботев винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Цветан Тасев, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на „Ботев“ и техните странности, с които ги помнят запалянковците.
Продължаваме разказа за Георги Петков от един тъжен момент за всеки футболист – моментът на отказване от активния футбол. Сам усетил, че не е същият и решил елегантно да се оттегли.
„Два месеца по-рано Иван Донков ми счупи ръката на един мач с Черно море. Наложи се дълго възстановяване, което беше неприятно.
Но и аз вече не бях същия, не се хвърлях толкова смело в краката на нападателите – сигурно инстинктът ми за самосъхранение е заработил. Сам си усетих, че ми е време да напусна. На един мач във Враца – срещу Локомотив /Пловдив/, чух една реплика от трибуните, която ме засегна. Вкараха ми лесен гол, за който бях виновен. Запалянкото сигурно не е искал да ме обиди, но рече, че „щом не мога да вардя, да си ходя“. Послушах го и приключих с Ботев, разказва още Петков.
През 1969 г. именно той помага на врачани да намерят следващия славен страж – през пролетта играят контрола във Видин с местния Бдин, за когото тогава играе един 16-годишен младеж от Кула – Румен Йотов.
„Мои приятели ми го препоръчаха. Казаха да помоля шефовете на отбора да го вземат във Враца, защото от него може и да излезе добър вратар. Така стана „трансфера“ на един от най-добрите вратари в историята на Ботев за всички времена. Старши-треньорът Боби Петров ме послуша и го взе. Още тогава го хареса, кръсти Румен – „Циментовото чувалче“, защото ръцето му бяха толкова големи, че ловеше топката с една ръка и я заковаваше като магнит. Мой приятел от ВИФ беше селекционер на юношеския национален отбор и го взе на турнир в Полша. Там обаче Румен „се прояви“ с коронния си номер и след като обра парите на съотборниците си в съблекалнята, повече не го викаха в националните отбори. Но той си беше популярен с този кусур и всички във Враца си го знаеха, че попипва джобовете. Румен ме смени в Ботев както аз смених Симеон Къчовски“, казва още Червения.
Въпреки конкуренцията за единственото вратарско място, Георги Петков и Симеон Къчовски до последно били големи приятели. „Той беше голям мъж. Викаше ми: „Червения, ти си титуляр. Аз съм ти само за дразнител. И когато не си добре, тогава ще влизам!“ Учеше ме през цялото време – кое, как и кога да правя. Върнах му го после, когато му помогнах да завърши във ВИФ“, казва още Петков. Същата приемственост като тяхната с Къчовски, била установена и след тях – заедно с Румен Йотов бил взет Цветан Тасев, с когото били добри партньори и истински съперници за поста с №1.
Червения и досега си спомня хората от титулярния състав на „Ботев“ от времената, в които е играл.
„На вратата - моя милост. В защитата бяха Димитър Ангелов /капитан/, Петър Каменов, Иван Донков и Любо Коцев-Ибро; халфове: Любомир Стоилов и Преживянов, а в нападение отляво надясно: Борислав Богданов, ляво крило, Георги Каменов – централен нападател, Илия Драгомиров, играеше с №10 и малко зад Каменов, а Николай Бакърджиев беше по дясното крило. Бяхме страхотен отбор. Когато влязох в него, бяхме 13-и, а когато напуснах Ботев – шести“, спомня си още Червения.
Георги Петков не се страхува да подреди класация на най-успешните вратари. За него №1 за всички времена е Симеон Къчовски.
„Той може да не е най-успешният вратар, но благодарение на неговите прояви, отборът се пребори със съперниците и влезе в елита, затова Къчовски според мен е най-достойният. Той е доайенът“, казва Петков, за съперника, когото е „заковал“ на резервната скамейка. Събеседникът ми поставя като №1, според качествата му, Румен Йотов. Негови подгласници са Цветан Тасев и Илия Вълов. Себе си поставя назад.
„Аз съм бил част от Ботев /Враца/ и винаги съм бил на разположение, за да разчитат на мен. Няма да забравя един мач срещу Локомотив в София, в който изгоних хората от стената и дадох възможност на Никола Котков да бие директно. Шутът му беше толкова силен, че ми разтвори ръцете, но гол не влезе. А той се ядоса здраво. Тогава ги бихме насред София с 1:0. А вестниците написаха: Ботев /Враца/ може да пада, но никога не е оставал без класни вратари“. Тази истина е валидна и до днес“, казва Георги Петков.
