Вратарската школа на Ботев винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Цветан Тасев, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни най-запомнящите се вратари, защитавали екипа на Ботев и техните странности, с които ги помнят запалянковците.
В предишната част разказахме за дългия път, по който е вървял Георги Петков-Червения, докато стигне до врачанския Ботев. Желанието на ръководството на мината в Елисейна да направи от Миньор /Враца/ фирмен отбор обаче води до разпада на този отбор, от което се възползва Ботев – 6 нови попълнения се вливат в редиците на врачани.
„Говорим за хора с доказан авторитет Цено Дингила, Вачо Кокерица, Митата Мраморенски, Борето Богданов, Пехливанов и Теодосий Мутафчийски. Само аз си отидох на Хайредин – бях завършил Учителския институт и се готвех да преподавам в училище. Но Ботев направи подготовка и в края на лагер в Берковица, на титулярния страж тогава – младежът от Севлиево Борислав Маринов, му вкарват 3 гола. Това кара шефовете спешно да се обърнат към мен. Старши-треньорът Боби Петров казал на шефовете си да търсят вратар“, спомня си Червения.
Той не се е наложил до този момент в Ботев, тъй като имал разногласия с Илия Панев-Старшията.
„Пробваха ме в Ботев в един мач, в който Панев беше начело на отбора. Вкараха ми 2 гола нападателите на Септемврийска слава и той каза, че от мен вратар не става. Аз и затова реших да бъда учител, ама явно съдбата ми е била друга. Нямал съм проблеми с Панев, но и не се засякохме никога с него в отбора. Когато започнах в Ботев, той не беше треньор, а когато си тръгнах, него го върнаха – през есента на 1970 г.“, спомня си деликатно Георги Петков. Това е в края на предния сезон, в който вратарят чупи ръката си и му е нужно време за възстановяване.
Той си спомня, че е имал късмет, за да дебютира на вратата.
„Във вторник преди съботния мач със Славия – говорим за сезон 1965-1966 г., на тренировка Симеон Къчовски се контузи. Захапа го кръста при един плонж. Водиха го на един майстор-чекръкчия, който уж му освободи болката, но в петък, ден преди мача травмата се обади отново и стана ясно, че Къчето няма да може да пази вратата в София. Треньорът Боби Петров взе да се стряска. Всички около мен – унили, защото бях новобранец и никой ми нямаше доверие. Аз им казах, че са ме взели за вратар, не за чучело и щом трябва, ще пазя! Няма да забравя, че на лагера ни в Горна баня дойде Божин Ласков, един невероятен футболист на Левскr. Той ги успокои и каза, че сега е моментът да се докажа. Никога няма да забравя думите му“, спомня си Георги Петков. Той пази като лъв вратата на врачани срещу Славия до 90-та мин., когато защитниците изпускат Чоко Василев и той успява да промуши топката под плонжа му.
„На връщане в рейса плаках като дете. Дойде треньорът Петров и ми каза, че няма от какво да се срамувам. И така станах титуляр в „Ботев“, като качих на резервната скамейка големия Симеон Къчовски“, спомня си Петков.
Титуляр е до септември 1970 г., когато започва най-силния сезон на врачани, донесъл бронзовите медали.
„Тръгнах си през септември 1970 г. Тогава Боби Петров реши да напусне отбора и на негово място назначиха Илия Панев. А той „забрави“ да ме включи в групата за едно турне в Суми. Намеси се ръководството и го задължи да ме включи за пътуването“, спомня си вратарят. Сам усетил, че не е същият и решил елегантно да се оттегли.
„Два месеца по-рано Иван Донков ми счупи ръката на един мач с Черно море. Наложи се дълго възстановяване, което беше неприятно.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
