Въпросът за психичното здраве винаги е актуален, тъй като е свързан с постигането на пълноценен и удовлетворяващ живот. Ненапразно Световната здравна организация разглежда здравето като „цялостно физическо, психическо и социално благополучие“. В този аспект е и мотото на организацията – “Няма здраве без психично здраве“. Това означава не само отсъствие на психична болест, а състояние на индивида, при което той е пълноценен в семейството, екипа, организацията, на работното място. Психичното здраве е възможността на индивида да се справя с всички задачи и дейности, да разгръща своите възможности, адекватно да реагира на предизвикателствата, на екстремни ситуации, на бедствия, инциденти, загуби, стрес, емоционални преживявания.
За съжаление в България проблемът с постигането на психично здраве остава неразрешен по различни причини. От една страна, пречка се явява незнанието на хората, а също и българската народопсихология, според която „ако потърсиш помощ от психолог или психиатър, ти си психично болен“. От друга страна, държавната политика в областта на психичното здраве все още не е добре хармонизирана и координирана и трябва сериозно да се работи в тази посока.
Проблемът остава неразрешен, независимо че съществува „Национален съвет по психично здраве“ и независимо че през 2017 г. е създадена и внесена „Национална програма за психично здраве на гражданите в Република България 2017 – 2023 г.“. Създадената национална програма има прекрасни цели, задачи и дейности, но заложеният в нея подход към човека е остарял и неадекватен спрямо съвременното виждане за здраве. Пациентът не се разглежда като единство на психика, физика и социална среда, каквато е световната тенденция за диагностика, лечение и профилактика. Това е основен проблем на здравеопазването у нас, което продължава да обръща внимание предимно на физическите страдания и симптоми, пренебрегвайки психичните и социални компоненти на човека.
Все пак не може да твърдим, че не се прави нищо в посока оказване на психична здравна помощ на населението. Напротив, през последните 15 години много неща в здравеопазването, касаещи психичното здраве, се промениха. Много фондации и сдружения дават своя принос за психично-здравната грижа, за изграждането на комплекси за психично-здравни услуги в общността, за развитието на психично-здравната услуга в дома, както и участват в разработването на различни политики на национално и общинско ниво.
Промените обаче все още остават накъсани и недостатъчни. Например, губи се връзката между държавните и общински центрове и неправителствения сектор. Едновременно с това липсва добре развита мрежа в доболничната помощ и няма координация между институции и звена. Не са налице и възможности за разкриване на кабинети на психолози и психотерапевти, които да се занимават с онези проблеми на хората, които могат да бъдат решени, преди да се стигне до по-тежки заболявания.
Не бива да се забравя и третата страна на въпроса за психичното здраве – човешкият ресурс, работещ в психиатричната система и психологическото консултиране. Необходимо е съвременно обучение и специализации на различните видове специалисти – лекари-психиатри, медицински сестри със специализация по психиатрично сестринство, клинични психолози, психолози, психотерапевти, трудотерапевти, социални работници.
Ако се направи анализ на стандартите по психиатрия и детска психиатрия, на наредбите за защитените жилища и дневните центрове и се сравни с Националната програма за психично здраве 2017 – 2023 г., ще се види отново дисхармония и дори отстъпление от постигнатите нормативни изисквания в европейски и световен мащаб.
Решаването на проблемите с психичното здраве, както и на проблемите на цялата здравеопазна система у нас, може да се извърши чрез дискусии, отчитане на пропуските и обсъждане на конкретни стратегии за действие. Необходими са също информираност на гражданите, синхронизация на нормативната база и подходящ подбор и специализация на човешкия ресурс, работещ за психичното здраве на населението. В противен случай системата ще продължи да боксува и няма как да очакваме достатъчно добри резултати.
* Проф. Пенка Маринова, дм, дългогодишен директор (до 2017 г.) на Филиал „Проф. д-р Иван Митев“-Враца към Медицински университет-София
Четете повече в четвъртък в специалното приложение "Здравето с "Конкурент".
