Вижте едни от най-често срещаните и фрапантни (а не „фрапални“, както някои казват) правоговорни грешки, събрани от екипа на div.bg.
Вярно е, че никой не говори напълно правилно и далеч не е нужно да се спазва съвсем стриктно книжовната норма, но както казваше един преподавател: „Човешко е да се греши, стига грешките да не са нечовешки“.
„отзадЕ“ и „отпредЕ“ – изключително често срещан словесен лупинг, който е и също толкова неправилен. Единственият начин да се произнасят тези наречия за място е „отпред“ и „отзад“. Чувал съм някои хора да казват и думите „озаде“ или „озад“, които въобще не смятам да коментирам.
„анцуНг“ – думата идва от немския глагол „аnziehen“, който значи „обличам се“. На български се произнася „анцуг“, а множественото число е „анцузи“, а не „анцуги“. Всякакви възражения по темата за излишни.
„мЕрише ми“ – ако получавах по един лев всеки път, когато на някого му замЕрише на нещо, щях да съм несметно богат. Тая дума идват от „мирис“ и „миризма“, а не съм чул някой да казва „мЕрис“.
Проблеми при назоваването на онова пластмасово нещо, което държи хапчетата – въпросното нещо се казва „блистер“ (пр: един блистер аналгин) и всякакви трактовки от рода на: „бластер“, „глистер“, „гластер“, „глист“, „гласт“, „люспа“, „слюда“, „таковата“ и др. са не само грешни, но и смешни.
Грешки при говоренето в учтива форма. Всъщност тук повечето хора правят нещата точно обратното на правилното. Ще се опитам да го кажа по най-простия начин. Когато искате да говорите на някой мъж в учтива форма, е правилно да казвате „Вие сте ме повикаЛИ при Вас“, а не “ …сте ме повикал“, а „Вие сте поканен“ е правилно за сметка на „Вие сте поканенИ“. Накратко: когато думата, означаваща действие, завършва на „-л -ла“, се употребява в множествено число, когато е на „-н“ – в единствено. Сложно е, знам, затова всички го бъркат.
Говоренето на „ме“. Това е изключително досадна грешка и я правят дори в парламента, все едно и без това не знаем, че там са стадо кози. Всички глаголи, които не завършват на „м“ в първо лице, единствено число, образуват множествено без „е“ в края. Не е правилно да се казва „ходиме“, „правиме“, мислиме“, „пееме“, „биеме“, а „ходим“, „правим“ и пр. Правилно е в случаите от типа на „стрелям – стреляме“.
„девЕтка“ или „девЯтка“ – Всички смятат, че тези думи са дублети и казват спокойно девЯтка. Да, ама не – не са дублети – правилно е само „деветка“ и „десетка“. Ако не вярвате на мен, попитайте Владко Мурдаров, той казва така, а когато той говори, никога не прави грешки.
„имам НАпредвид“ – признавам си честно, когато чуя някой да казва „напредвид“ или „впредвид“, все едно ми бърка с наплюнчен пръст в ухото. Хора, оставете думата „предвид“ намира, тя си има вече една представка „пред“, не ѝ трябват повече. Всякакви волни съчетания от рода на „из-под-на-в-предвид“ са грешки – казва се „имам предвид“.
„преценям“ – това е някаква отвратителна нова мода при абсурдните думи. Не знам защо, но много хора решиха, че е много яко да казват „всеки сам си преценя“ или „ами, преценяй си“. Такава дума обаче просто не съществува в българския език. Вместо нея грамотните хора използват „преценява“ – „всеки сам си преценява“ и „ами, преценявай си“. Знам, че тая сричка ви е в повече, ама ще се напънете малко.
„гюведже“ – може да го видите почти във всяко меню на ресторант и е грешно. Пише се и се казва „гювече“, защото идва от „старата българска дума“ гювеч.
„бонбона“ – много хора казват „дай ми една бонбона“ или „искаш ли една бонбона“. Ми не, не искам, защото това, дето го дъвчеш, е от мъжки род. Казва се „един бонбон“. „Бонбона“ са казвали едно време партийните другари, за да се подмазват на братушките.
„влезна“ и „излезна“ – от няколко години насам целият български народ постоянно повтаря как някой е влезнал или излезнал. Кога решиха, че се казва така, не знам. Грешно е. В българския език няма дума „влезна“, нито „излезна“, нито „влезя“ и „излезя“. Казва се влизам и излизам, или някой влезе и излезе. Всякакви други конфигурации са грешни и дразнещи. Обаче до такава степен това „влезна“ е „влезнало“ в съзнанието на българите, че тази дума вече съвсем спокойно и необезпокоявано се появява и в писмената реч, в журналистическата реч и в текстовете на песни. Срам!
„ще ходя на Враца“ – това също не е правилно. Враца е град, или поне така твърдят, и ти отиваш в него, а не сядаш на него или връз него, или каквото и да е друго.
Ако смятате, че е пропуснато нещо важно, напишете го в коментарите отдолу (но не и „отдоле“).
източник: div.bg
