Още не бяха заглъхнали последните залпове от зарята на 1 юни и започнаха коментарите за това колко "зле е", как била "рехава" и че "едни пари са отишли някъде". Хейтърите /особено във фейсбук/ се възбудиха сякаш са гледали порнофилм с плеймейтки, а не финалната поанта на националното преклонение пред подвига на Христо Ботев и неговата чета.
Да се чуди човек ние, врачани, нормални хора ли сме! Или "коментаторите" са гледали нещо друго - я по телевизията, я в социалните мрежи... Защото на площад "Христо Ботев" снощи имаше не една, а две зари и хилядите истински българи, дошли да се поклонят пред Войводата изпратиха с овации светлинното шоу, озарило небето над паметника му.
А и дали качеството на зарята е най-важното нещо на 1 юни? Нейната продължителност ли е онова, което събира хиляди на площада във Враца всяка година?
Докато продължаваме да се вторачваме в подобни глупости, животът ни ще бъде празен и безсмислен. Може би онези, които критикуват зарята, не знаят какво се е случило преди 142 години. Може би са пропуснали уроците в училище. Може би не са наясно с подвига на Христо Ботев и неговите четници, които тръгват на сигурна гибел, за да направят впечатление в Европа и по света за тежкото турско робство, което трови българите...
Над това трябва да се замислим днес. И да помълчим поне за 2 минути в 12 часа, когато завият сирените. А да не говорим колко дълго е продължила зарята във Враца, дали е била рехава...
Нека помълчим днес!
Забравете за зарята - нека почетем Ботев с мълчание. Защото ние, врачани, има от какво да се срамуваме по отношение на този велик българин.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
