Една от легендите на футболния Ботев /Враца/ - Венелин Тошков, си дойде от Кипър, за да гледа дербито на Северозапада между любимия Ботев и Монтана. Мъжът, който на 1 април навърши 65 г., отгтовори на въпросите на "Конкурент" по време на награждаването на ветераните-спортисти. Уникалната за България церемония се проведе за 13-и път в средата на май. Вени Тошков има 250 мача с екипа на врачани, в които отбелязва 20 гола. Играе като дефанзивен полузащитник в периодите: 1970-1983 и 1987-1989 г. Бронзов медалист през 1971 г., когато като тийнейджър записва дузина мачове със зеления екип под ръководството на Илия Панев. Има 6 мача с представителния отбор на България, както и 2 мача в турнира за купата на УЕФА с 1 гол за Ботев. В настоящия момент е треньор в Кипър.
Един от най-обичаните футболисти на Ботев от близкото минало Венелин Тошков, който си дойде за дербито на Северозапада на 19 май, също реши да се включи в поредицата на „Конкурент“ – „Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти“. Нещо повече, той предостави част от личния си архив от снимки, за да може повече хора във Враца и Северозапада да се докоснат до славното минало на отбора, с който Вени шестваше по българските стадиони години наред.
„Дойдох си във Враца специално за мача с Монтана. Не съм бил на този невероятен стадион за футболна среща поне от 20 години. Треперя, като ви го разказвам, но съм убеден в едно – Ботев ще победи и ще се завърне в елита“, това каза на 18 май, ден преди дербито на Северозапада легендарният полузащитник на врачани Вени Тошков. На всички вече е известно, че Ботев наистина спечели с 2:1 и се завърна в Първа лига през парадния вход.
„Аз съм кадемлия, няма начин да не победим“, каза още Тошков. Той припомни, че продължава да е във футбола – сега вече като треньор в АЕК.
„Отборът ми е в челната тройка. Постоянно играем в евротурнирите. Преди дни спечелихме купата на Ларнака след победа с 2:1 във финала над Аполон. Малко по-рано отборът от нашата школа спечели друга купа след победа с 3:2 над Апоел. Тази година ми е много радваща. Затова реших, че трябва да си дойда за този мач. За да отпразнувам завръщането му в елита, където е мястото на Ботев /Враца/“, каза още Вени Тошков.
Той и досега твърди, че е щастливец, задето е попаднал във врачанския клуб и то в една от най-силните му генерации – отборът, донесъл бронзовите медали от 1971 г. „Помня, че за онзи сезон 1970-1971 г. изиграх 13-14 мача. Тогава бях малък, а край мен имаше истински великани – такива бяха играчите на Ботев по онова време: високи и на ръст и като морал, и като желание за победа“, връща се през годините назад Вени Тошков. И досега смята, че е сбъдната мечта срещата му с Георги Аспарухов, която станала след награждававето на врачанските футболисти с бронзовите медали. Другата знаменателна среща с Гунди е тъжна – Вени отива на погребението му по екип на националния отбор, тъй като е повикан в юношеската гарнитура. На практика мачът, за който са тръгнали Георги Аспарухов и Никола Котков, преди да загинат на Витиня, е във Враца. На него Ибро Коцев трябва да предаде фланелката на Вени Тошков. Но заради трагедията, мач няма.
Легендата на Ботев не спира да говори с уважение за онези, които са го посрещнали в Ботев – Румен Йотов, Георги Каменов, Петър Каменов, Евден Каменов. „Кирил Райков беше мой учител. Молил съм го да ми показва след тренировки как да я подавам с десен външен фалц. После 20 години наученото от Киро ми помагаше. Учил съм се от Кольо Пенков, от Сашо Ангелов, от Бакърджиев, Джаров и Васко Петков... Това беше невероятно поколение от истински мъже. Като влязох при тях в съблекалнята, се стреснах. Посрещна ме Илия Драгомиров, успокои ме. Рече ми: „Не бой, се малкият!“ Бакърджиев ми вика: „Ще те науча да играеш с левия крак“. Помагали са му Кирил Райков и Георги Каменов, който след един загубен мач за купата на Съветската армия, му показвал тънкости на играта с глава.
„Такива хора имаше в Ботев – великани. Нямаше звезди, а всички си помагаха на терена и затова имаше успехи отборът“, категоричен е Вени Тошков. Той е убеден, че днес няма такова отношение към по-малките футболисти.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
