Изборите в Галиче ни върнаха 100 и повече години назад, когато Бай Ганьо „организираше“ вота на избирателите. Да се чуди човек дали от времето на Алеко Константинов нещо се е променило, или просто държавицата ни е застинала.
Да каже човек, че се избира държавен глава или премиер, да разбереш този напън на двете спорещи страни. А то... кмет на Галиче. Да, през последните 5 вота не е имало кой знае кой се явява на изборите, защото е било ясно, че независимо от претендентите, ще ги спечели Ценко Чоков. Но сега властелинът на Галиче го няма, а напрежението не само не си отива, ами и започва да се разраства. Или ние не разбираме нищо от демокрация, или в Галиче имат свое разбиране за това кой да ги ръководи!
Изборите по български отдавна не приличат на честно състезание между хора с идеи, които не се ритат по кокалчетата, не викат изборни „туристи“, за да повишат резултата си, не купуват гласове, не манипулират вота на хората... Да продължавам ли? То може роман да напише, не коментар, ако продължа да описвам опита ни от последните 30 години демократичен преход при подготовката, провеждането и отчитането на вота на хората. Защото май нищо от времето на Сталин не се е променило и най-важното на един вот е не кой за кого гласува, а кой брои гласовете накрая.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
