В последния ден от великденските празници – Денят на Светия Дух, Монтана празнува. Винаги е понеделник и денят от векове се свързва с най-оживения пазар на добитък, който се организирал в някогашен Фердинанд.
В изследването си „Град Фердинанд – антропогеографски проучвания”, издадено в началото на 1944 година, Стоян Марков описва Фердинанд като пазарен център на цялата околия.
„След Освобождението пазарът във Фердинанд по покупко-продажбата на добитък, по сключени сделки и по броя на посетителите, заема първото място.”, пише Стоян Марков.
Сергиите били концентрирани на няколко места – дрехи, цървули, обуща и дреболии се продавали на площад „Училищен”, северно от него били сергиите с манифактурни стоки, на площад „Алеко Константинов бил зеленчуковият пазар, на мястото на днешния площад „Жеравица” се продавали дървен материал и зърнени храни. През 1940 година сергиите на Свети дух били 102. Пристигали производители и търговци от цялата околия, а готовите дрехи и цървулите идвали от София.
Покритият пазар за добитък бил в днешния център и заемал площ от около 20 декара с „хубава ограда, железни врати и парапети”. Този пазар бил известен в цяла България с покупко-продажбата на едър и дребен добитък. Тук идвали търговци от цялата страна, както и от Гърция, Турция, Египет и Палестина.
„В Бяла Слатина, Плевен и другаде в Северна България стават хубави пазари на добитък, но както по броя, така и по качеството му, те отстъпват на фердинандския. Фердинандският пазар по броя на продаден добитък заема първо място в Царството”, пише Стоян Марков. През 1939 година годишният доход от пазара бил 2 милиона лв., а броят на посетителите между 50 и 60 хиляди души.
Заради големия пазар и струпването на много хора властта във Фердинанд обявява деня на Светия Дух за събор на селището.
„Всяка година на Свети Дух във Фердинанд става събор. Тъй като той съвпада винаги с пазарния ден, няма почти никаква разлика между него и един пазарен ден”, казва в книгата си Марков. В деня на събора обаче в града идвали много млади хора заради забавленията, а възрастните гостували на близки и приятели.
Днес 140 години след Освобождението понеделник продължава да е пазарният ден на Монтана, а 51 – вият ден след Великден – Свети Дух – празник, който събира хиляди хора.
Градът е географски, икономически, културен и спортен център на целия Северозапад. В Монтана работят около 2500 микро, малки и средни фирми, а през последните години инвестициите се увеличават. Тук са едни от най-просперищите фирми у нас, в които се произвеждат велосипеди, акумулатори, водопроводни части, метални конструкции. Коренно променен е и самият град.
„Днешна Монтана е един зелен и добър за живеене град. Аз се надявам, че хората вече усещат промяната в градската среда. Направихме го през последните години. Обновяваме четири парка, булевард „Хаджи Димитър”, реконструирахме Слънчевата градина, Вазовата градинка и построихме парка „Свети Дух”. Монтана е град с огромна зелена система, която по едни или други причини трудно се подържаше в предходните периоди. Днес хората усещат промяната, а тя прави качеството на живот по-добро.”, подчертава кметът Златко Живков.
Община Монтана е районът с най-ниска безработица в целия Северозапад. По данни на Агенцията по заетостта през последния месец равнището на безработица е под средното за страната. Големият проблем на работещите тук са заплатите. Все още Монтана и регионът са местата, където средната работна заплата е най-ниска. Статистиката сочи, че при средно месечно възнаграждение за страната от около 1200 лева, в Монтана то е около 700 лева. Голяма част от хората работят за минимална работна заплата и ако днес все още младите напускат района, то е не защото нямат работа, а защото получават ниски заплати, коментират експерти.
Градът обаче се гордее с училищата си. Немската, математическата, финансовата и строителната гимназии са сред най-добрите средни училища в Северна България. 40 % от децата на област Монтана учат в град Монтана.Тук е учебния център на целия регион.
„Имаме едно изключително предизвикателство тази година – да реновираме най-големите учебни заведания в града. Подписваме договори, сроковете на изпълнение ще бъдат съобразени и с учебния процес. Това са най-значителните капиталовложения, правени в образование през последния половин век. Искам да подчертая, че Монтана е сред малкото български градове, в които се построи изцяло нова детска градина.”, подчертава кметът Златко Живков.
Със своите около 2500 микро, малки и средни фирми Монтана е икономически център на Северозапада. Повечето от тях се намират в промишлената зона на града. През тази година започва основен ремонт на улица „Индустриална”, за който държавата отпусна 2,5 милиона лв. Не само чуждестранни, но и български фирми разширяват производствата си, влагат в техника и хора.
„Все по-трудно се намира качествена работна ръка. Няма подготвени и квалифицирани хора в цяла България, като изключим София и още два – три големи града. За качествена работна ръка липсва професионално учебно заведение –средно или над средно, не непременно висше. Един професионален държавен колеж, подкрепян от частния бизнес, би помогнал в максимелна степен да привлечем, подготвим и използваме ценен човешки ресурс. Не само за града, а и за региона. Тук работят и учат хора от Лом до Враца. Иначе останалите условия – тих, спокоен, зелен град, близо до столицата, са налице. Това са изключетилни преимущества в 21 век за всеки европейски град.”, категоричен е кметът Живков.
След празника си Монтана очаква бизнес делегация от Китай. Китайският бизнес проявява интерес към строителрството на терминал в България, а Монтана е един от районите, който се проучва.
„Това са новите крачки и новият път на Монтана. Още през 161 година Марк Аврелий го е разбрал и затова Монтанензиум получава муниципиално право. Днес Монтана изправя снага и част от неблагоприятните процеси, които са типични за Северозапада не важат в тази степен за нашия град”, категоричен е Живков.
