Вратарската школа на Ботев винаги е била доказана марка във футболна България. Въпреки че настоящият президент на БФС Борислав Михайлов е натрупал на този пост над 100 мача в националния отбор, в града под Околчица твърдят, че той е бил на вратата на „А“ отбора, защото един от неговите дубльори е бил Илия Вълов. Кой не помни блестящите игри на Румен Ненов, а историите за Румен Йотов и Людмил Горанов, Хари Казаков и Данчо Маринов, Георги Петков и Тодор Арсов, Веселин Цветковски...
В следващите редове „Конкурент“ ще ви припомни за Румен Ненов, един от най-интересните вратари, защитавали екипа на „Ботев“.
Румен Ненов си отиде от този свят на 15 юни 2017 г., покосен от масивен инфаркт в навечерието на сватбата на своя син Юлиян, който е една от звездите на русенския Дунав. Той беше изпратен от стотици приятели и бивши съотборници, които приживе рядко бяха до него. А Румен беше страхотен пич и приятел - който беше на сърцето му, си оставаше там до край.
Роденият през 1969 г. талант играе 3 сезона с екипа на врачани - от 1988 до 1990, когато "Ботев" изпада от майсторската група след 26-годишен престой сред елита. Освен за врачани, е играл с екипа на ЦСКА, за който има и гол в актива си /попадението е от дузпа срещу Добруджа за 4:2, иначе армейците печелят мача с 5:2 - б.р./, пази вратата още на Славия и Металург /Перник/. Завинаги влиза във фолклора на червените, тъй като пази вратата им в историческия мач, в който ЦСКА бие Ювентус с 3:2, но заради нередовната картотека на Петър Михтарски, успехът е изтрит от футболната история.
Ненов не можа да получи в родния си град признанието, което заслужи в другите отбори, за които игра в своята кариера. Никой обаче не може да му отнеме мястото сред най-заслужилите вратари в местната школа, която от почти век ражда велики таланти. Един от най-щастливите мигове в живота му беше, когато неговата дъщеря се омъжи. Тогава намери начин да изпрати снимка от церемонията, защото беше невероятно горд. Искаше същото и за сина си Юлиян, но Господ го прибра при себе си.
От срещите ми с Румен съм запомнил едно: когато обещаеше нещо, той минаваше през 9 планини, за да го направи. Както всички вратари в Ботев, обичаше чашката и често се веселеше с верните си приятели, без да прекалява или това по някакъв начин да пречи на преките му задължения - и като футболист, и като треньор в последствие. През последните години от живота си два пъти се завърна във Враца, за да подготвя вратарите. Първият път беше част от екипа на Ясен Петров, а вторият - на Атанас Джамбазки. И двамата наставници нямаха никакви претенции, а след тяхното тръгване, Румен не ги предаде и си тръгваше, както го правят хората от един екип. Опитваше се да подхване бизнес - имаше таксиметрова фирма, но след като беше измамен от "партньорите" си, приключи с тази авантюра.
Има едно нещо, свързано с Румен Ненов, за което искрено съжалявам. Когато през лятото на 2015 г. той пристигна във Враца като част от екипа на Атанас Джамбазки, един измислен журналист започна да сипе гадости – както срещу него, така и срещу всички от треньорския щаб. Веднъж Румен нахълта в офиса ми и поиска да го заведа при въпросното същество, за да „му набие канчето“, както се изрази самият той. Направих всичко възможно да го възпра. По това време работех като пресаташе в клуба и осъзнах до какъв грандиозен скандал щеше да доведе това нещо.
Ненов обяче имаше пълното право да набие въпросното същество, също както мнозина други хора от Враца, с които въпросният „медиен бос“ си правеше непрекъсната гаргара, но си дадох сметка до какъв отзвук ще доведе това по имиджа на опитващия се да се завърне при професионалистите Ботев /Враца/.
Днес, от дистанцията на времето, съжалявам, че го спрях. Може би хиляди щяха да са доволни, ако Румен беше изпълнил заканата си...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
