От появата на човека до сега източниците на стрес или т.нар. стресогенни събития са се променили значително. Преди хиляди години на хората се е налагало всеки ден да се борят в името на своето физическо оцеляване. Животът им е бил застрашен от хищни животни, от отровни влечуги, от вражески настроени племена, от природни бедствия, климатични катаклизми, от липса на храна, от нелечими бактериални инфекции... Това са били най-честите стресори, с които е трябвало да се справят нашите прадеди. Те са оцелели, благодарение на една специфична реакция на организма при стрес, наречена „битка или бягство“. Този механизъм подготвя тялото за опасността, като го насочва да влезе или в борба с източника на непосредствена заплаха, или да избяга от ситуацията. И в двата случая целта е една – да се спасим.
Въпреки че на съвременния човек не се налага да защитава живота си всеки ден в схватка с хищник или враженски воин, механизмът „битка или бягство“ продължава да се активира. Обстоятеластвата, при които се включва той обаче, са съвсем различни. „Битка или бягство“ може да се задейства от остър стрес – като катастрофа, земетресение, терористично нападение и т.н, но и от натрупване на малки по интензивност, но многобройни по честота събития. Например – забързаното ежедневие, усилената работа, задръстванията и натовареното движение по пътищата, градският транспорт, кариерата, конфликтите с колегите, заплатата, обучението и какво ли още не. Попадането за кратко време в прекалено много стресиращи ситуации, които на пръв поглед не са значителни, води до хроничен стрес. Впоследствие той може да отключи състояние на непрекъсната тревожност или пристъпи на силен страх, без да е налице основателна причина за него. Как точно става това и каква е връзката с феномена „битка или бягство“?
След натрупването на хроничен стрес и появата на непрекъсната тревожност подсъзнанието ни започва грешно да отчита, че се намираме в реална физическа опасност. Защитната ни реакция включва механизма „битка или бягство“, за да се спасим от „заплахата“. Той активира отделянето на т.нар. „хормони на стреса“ – адреналин и кортизол. Те ни стимулират да действаме в отговор на опасността. Тъй като в действителност реална животозастрашаваща ситуация не съществува, човек не знае как може да отговори адекватно на хормоналните стимули – всъщност той няма с кого да се бие или от какво да бяга. Това противоречие предизвиква още повече страх, което отново води до отделянето на нова порция адреналин и кортизол. Хормоните стимулират появата на множество физически симптоми, които са типични за ситуациите на остър стрес - промени в кръвното налягане, сърцебиене, треперене, виене на свят, изтръпване на крайниците, мускулно напрежение, потене, плитко и учестено дишане. Тези усещания ни плашат още повече, защото обикновено не разпознаваме, че са защитна реакция при стрес, а мислим, че са признаци на някакъв физически проблем или заболяване. В резултат тревожността нараства още повече и всичко се повтаря от начало. Стига се до един омагьосан кръг, когато мозъкът ни се заблуждава, че се намираме в непрекъсната опасност, а „бягство или битка“ се задейства спонтанно и при всякакви обстоятелства.
Протичането на такъв процес е по-характерно за хората с ниска устойчивост на стрес или при вече изчерпан капацитет на натрупване на стресови събития – т.е. тогава, когато повече не можем да понесем. Продължителното поддържане на високи нива на адреналин и кортизол обаче не са полезни, защото след време водят до повишено кръвно налягане, сърдечни проблеми и други заболявания. Затова е важно да осъзнаем достатъчно рано състоянието и да се справим с него. За целта трябва да помогнем на организма да разпознава правилно реалната опасност от нереалната, за да може механизмът „бягство или битка“ да се включва само тогава, когато наистина е необходим.
Това може да бъде постигнато по два основни начина – повишаване на стресоустойчивостта и ограничаване на стреса като цяло. Първото е възможно да се случи под напътствието на опитни психолози и психотерапевти, които могат да предоставят набор от похвати за по-добро справяне със стресови ситуации. Препоръчват се още занимания със спорт, концентрация, медитация, релаксиращи практики. Второто се свежда до нашите собствени действия и избори в живота или казано по-друг начин – да изберем живот, който ни предлага много повече баланс и хармония и по-малко натрупване на стрес.
Автор: доц. Ани Маринова, ДМ
Още по темата четете в приложението "Здравето с Конкурент", което излиза на пазара на 10 май.
