Момчил Йосков е роден в Козлодуй. Завършва бакалавърска и магистърска степен във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” - специалности Приложна лингвистика и Транслатология. Владее английски и френски език. Занимава се с писане и музика повече от 3 години и се радва на първата си книга - “The Immortal Trinity: Inheritance” /„Безсмъртната Троица: Наследство”/. Пише я на английски и я превежда на български. Негов е превода и на книгата "Болестта на пеперудата" на Людмила Людмилова. Член на конфедерацията на българските писатели.
Момчил, какво приложенине откри чрез английския екик и кога дойде музата да напишеш книга?
Чрез английския език открих творчеството... Някъде във втори курс започнах да пиша, тъй като нямах какво друго да правя извън ученето. Не знаех как да подходя към концепцията, която ми се появи изневиделица. Можех да напиша сценарий за филм. Беше една от най-приятните, зареждащи и удовлетворяващи дейности, които съм правил въобще.
Започнах я на английски и тогава не мислех все още да я превеждам. В момента ще се опитам да възобновя превода и да я пусна на българския пазар, когато събера достатъчно пари за печат. Сложно е, когато пишеш нова книга и трябва да го съчетаеш с превода на предишната.
Какво те накара да пишеш на английски, а след това да превеждаш на български?
Правех го само и единствено за себе си. Когато стигнах 50-та страница си казах: "От това може да излезе нещо" и продължих да пиша. И така, докато не станаха малко над 200 страници. Писането ми отне 2 години и 10 месеца, докато в комбинация с всичко останало - 3 години и 2 месеца. За корицата ми помогна един мой приятел от Велико Търново. Мислех си, че ще я продавам без корица, но той явно хареса замисълът толкова много, че реши да плати за нея и отказа да му върна парите.
Какво е съдържанието на твоята книга, която написа с голямо желание?
Книгата разказва в началото за смъртта на една извънземна раса, която се нарича Безсмъртните. Въпросната смърт е резултат от гражданска война. В края на войната водачите на съпротивата решават да спасят технологията на своята раса, като я кондензират в три кристала, поставят ги в контейнер и го изстрелват в космоса. Той попада на Земята, намират го три момчета и те наследяват технологията. В историята влизат и съюзническа групировка, наречена Нова Надежда, която им разказва за Безсмъртните и за главния злодей в книгата, наречен Повелителят, който търси безгранична власт.
Ти си многостранна развита личност, какво значение има музиката в твоя живот и какъв стил музика предпочиташ?
Музиката винаги е имала специално значение за мен и винаги е присъствала под една или друга форма. Имах известно жанрово лутане, което накрая завърши със завръщане към метъла, но преди да разказвам за него надълго и нашироко, държа да отбележа, че съм почитател и на електронната музика - дръм енд бейс и транс. Слушах ги между 9-ти и 12-ти клас, както и малко в университета. Не съжалявам за тази фаза. Имат си своя атмосфера и могат да бъдат доста тежки и емоционални. Просто в крайна сметка се върнах към жиците.
Някъде около година след като започнах да пиша първата книга, аз получих възможност да бъда вокалист на търновската метъл група „Епитаф”. Не просъществува дълго време и имаше много фундаментални проблеми, но не съжалявам като цяло за преживяването. Насоката ми е екстремен метъл със силно изразен социо-политически характер. Екстремен метъл е общото наименование на движение в метъла, което се характеризира с по-тежко звучене на инструментите и наситени, груби вокали. Има няколко състава, които ме вдъхновиха да поема в тази посока. Към момента не разполагам с нужните хора и оборудване. Имам сравнително ясна идея за това какво ще ми е нужно. Имам достатъчно концепции за текстове, които да запълнят 3 албума. Качеството, разбира се, е отделен въпрос.
Защо остана в България, а не отиде в чужбина, както постъпват много млади хора?...
Първоначално и аз исках като много други да се „изнеса” от страната, но когато започнах да уча във ВТУ си казах: "Защо да се изнасям? Тук е супер!". Просто не си бях намерил моето място. Ако намериш нещо, с което да се отличаваш, което да е качествено и невиждано в България, много лесно можеш да го експлоатираш и чрез него да просперираш тук. Изоставането в развитието на България има страшно много плюсове и много хора не ги използват. Това е благословия в дрипи.
Каква е твоята формула за правилното мислене, комуникация и коректно отношение към хората?
Такова нещо трудно може да се назове: правилно мислене, правилен подход, правилни средства. Прекалено е субективно, мисля....Опитвам се да виждам нещата от повече от един ъгъл и също така се опитвам всеки път да избера най-добрият и изгоден вариант.
По какъв начин виждаш нещата в живота и от какъв ъгъл гледаш в правилната посока?
Гледам нещата от гледна точка на справедливостта. Тази тема е част от поредицата книги, както и от ежедневието ми.
Откровеността е също част от формулата, както и отдадеността, раздаването, отделянето на внимание. Не бих вкарал личното щастие и забавлението във формулата, гледам на нещата по много философски начин и всичко ми е интересно, защото всичко в живота е много различно и относително....
Откъде идва този интерес за справедливост?...Семейна черта ли е да търсиш във всяко нещо истината или интересът към справедливостта се възроди от нещо друго?
Питате ме? "Откъде този интерес към справедливостта?". Родителите ми повлияха първоначално, що се отнася до справедливостта още от малък. Впоследствие интересът ми се възроди, когато открих албума на Металика "...And Justice For All". Оттогава реших не само да обърна повече внимание на справедливостта като тема в книгата, но и да обърна внимание в ежедневието.
Трябва ли младите хора да се предават в тези смутни времена или да продължават да вярват в доброто и позитивно мислене?
Човечеството винаги е живяло в смутни, странни и интересни времена. Това е факт. Ако се разровите в историята ще видите примери безброй. Просто хората не го осъзнават това. Всичко е циклично. Във всяко едно поколение има някакъв военен конфликт някъде, който новинарските емисии експлоатират като китайчета във фабрика за телефони (в наши дни Сирия и Ислямска държава). След това има някакъв морален конфликт /темите са съответно сирийските бежанци, които не са баш сирийци, не са баш деца и явно някои от тях не са баш бежанци; различните сексуални ориентации и как уж има 15 различни пола; подемът на сексизма и феминизма, особено покрай холивудските скандали/. И нека не забравяме вечната битка между старото и новото в множеството му изражения. Това противопоставяне никога не свършва.
Какво ще пожелаеш на младите хора?
Та след като изложих всички тези „многоцветни гадории” не бихте очаквали да кажа на моите връстници, които четат в момента: "А…, абе 'сичко а цвитя и рози, бье! Всичко ш'са нариди!". Бих казал на всяко следващо младо поколение, че такива явления и движения, които подкрепих с реални примери се проявяват циклично. Нека не ви тревожат. Четете между редовете и гледайте между цветовете - тогава ще разберете, че всички те /добре, де, повечето/ са преекспонирани и се навират умишлено в умовете ви, за да ви сринат духа. Запитайте се какво ви кара да ставате сутрин и да започнете деня. Какво ви кара да се събудите. Какво ви дава живот. Когато можете да го назовете, започнете да предприемате стъпки и действия към него. Аз вече го правя това. В началото ще е трудно и изцеждащо. Все още не съм стигнал до постиженията и радостта от тях, затова не мога да се представя като пример. Но мога да ви кажа, че това, върху което работя всеки ден, ще е поне малко по-различно в някои отношения от това, което повечето от вас слушат и четат.
автор: Румяна Георгиева
