Българското национално възраждане е период на национално – освободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878 г. Това е период на коренни промени във всички сфери на обществено – икономическия, политическия и културния живот.
Какво се случва в Лом преди 180, 170 и 140 г., за които тази 2018 г.е кръгла годишнина от културното и икономическото развитие на града?
Преди 140 г. България се освобождава от турското робство. Много години е водила борба за това си Освобождение.От историята знаем за Чипровското въстание, Манчовата буна в Берковица, Видинското въстание от 1850 г. и за четата на Христо Ботев пристигнала с кораба „Радецки” при Козлодуй. Знаем, че и преди това плаване на кораба ”Радецки” по река Дунав е имало и други плавания,, но кога са били те?
Икономическия разцвет на Лом е свързан с откриването на агенция „Императорско и кралско привилегировано дунавско параходно дружество” през 1838 г. През същата тази година се изгражда и т.нар.”скеля”, което според сегашните представи това е пристанище с кей. Изграждането на скелята се е налагало, защото през предишната година в Лом е спрял австрийско – унгарския кораб „Арпад”
Икономическото проникване на западноевропейски стоки в пределите на Османската империя става през ломското пристанище. Шосето от Лом за София се превръща в главен търговски път за внос – износ към Кюстендил, Ниш и Пирот, Цариград, Браила и Галац, Пеща и Виена. Чуждестранните търговски фирми предпочитат Лом паланка и заради доброто географско положение.Тези фирми са предимно на евреи, гърци, англичани, сърби, немци и италианци. Изнася се жито, царевица, ечемик, риба, масло, сирене, килими, гайтани. Вносът е предимно от манифактурни стоки,сол,прежда,железария,захар и кафе.Това голямо търсене довежда по – късно и до създаване на житна борса.За тези години Феликс Каниц пише:”Непосредствено преди Освобождението Лом е едно от най – важните пристанища по Долния Дунав с необикновено оживена търговия и бързо развитие…”
Значението на Лом нараства с развитието на корабоплаването по Дунав. От 40–те години на XIX век, когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища, от тогава започва и истинската нова история и икономическо развитие на града.
За тридесет години от първия спрял параход на ломската скеля градът се развива с най – големите темпове за България по това време.В града вече има 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът вече наброява 7 500 жители.
Заедно с икономическото развитие градът се развива и духовно. Възрожденския дух на ломчани е изпреварващ в сравнение с икономическия. Тук е създадено едно от първите читалища през 1848г и има спор с Шумен кое е първото между двете. Отначало се помещава в една училищна стая,а от 1856 г. е в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка.Той организира и поставя едно от първите театрални произведения у нас, побългарявайки пиесата „Зигфрид и Геновева“ от Леополд Тик. В Лом тя добива известност като „Многострадална Геновева”
Пак в тази 1848 г. е основано и взаимно училище. След 18 години Никола Първанов въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека пак Кр.Пишурка я създава към училището, в което е учител. По–късно през 1858 год. е открито и първото женско дружество в България.
В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил „късен сецисион”, с които и днес градът се гордее.
