В Германия са добре поддържани, санирани и с подменени тръбопроводи.
У нас е проблем, че са частна, а не общинска собственост
Панелното строителство е дом на близо милион и половина българи. Около 20 хил. са панелките, които са изградени по времето на социализма и същите тези сиви сгради сега за много от чужденците са един от символите на България. Дали обаче са напът да останат в историята, или ще продължат да живеят?
Панелните сгради имат срок на живота 50 г. и някои от тях вече са достигнали тази възраст. “Панелните комплекси няма да паднат”, казва арх. Атанас Ковачев, който е декан на архитектурния факултет на Варненския свободен университет. Те са оразмерени на
висока степен
на земетръс
- 9-а степен, защото много части от България, като София например са сеизмични зони.
Причината да не изглеждат добре е некачественото строене. На много от блоковете се виждат снадките между отделните апартаменти и това води до голяма топлинна загуба, а ефективната топлоизолация би трябвало да е близо 2 пъти по-дебела от 12-сантиметровите стени на панелните блокове. Друга причина за лошия вид на сградите е това, че българските архитекти по онова време са работили с много ограничена гама от материали. “И най-добрият архитект, когато няма голяма палитра от елементи, няма как да направи добре изглеждаща архитектура”, обяснява арх. Ковачев, но добавя, че този тип строителство има няколко основни плюса.
Като градоустройствено решение панелките са добре направени. Имат широко отстояние между отделните сгради, имат места за паркиране и вътрешни квартални зелени площи. Все неща, които липсват при съвременните презастроени жилищни комплекси. “Панелното строителство има и добро вътрешно разпределение. В новите монолитни сгради често се виждат едни дълги коридори за сметка на по-малки стаи. Недобро разпределение и много общи части. Липсва полезната площ”, разказва арх. Атанас Ковачев.
В Лайпциг могат да се видят много стари блокове, които се поддържат добре. СНИМКА: ДИМИТЪР ХРИСТОЗОВ
Немалко жители на панелни блокове се възползваха от наскоро отпуснатите европрограми за саниране на жилищни сгради. Под саниране обаче в западния свят освен топлоизолация на фасадата се разбира и подмяна на цялостната инсталация. “Тръбите са остарели и това
налага подмяна на
нови газопроводи,
водопроводи и
канализационни
тръби
Вместо това в България единият комшия си санира своя апартамент в един цвят, другият в друг и се получава една дребна шарка по фасадите на блока”, казва архитектът.
Преди десетилетия в Америка и Испания взривяват много от панелните сгради, защото се занемаряват и започват да се обитават от най-бедното население. Властите не намират изгода в реконструкцията им и ги разрушават. В България колкото и да са занемарени жилищните сгради, такова събаряне е невъзможно, а причината е, че са частни, а не общински. Страната ни е на едно от първите места по частен жилищен фонд.
Проектът на арх. Ковачев и неговите студенти за укрепването и цялостно саниране на панелните сгради.
“Българинът иска да остави покрив над главата на своето поколение. На Запад това не е така. Тези сгради са общински жилища. Дори ГДР, която беше част от източния блок, също нямаше толкова голям частен жилищен фонд. Това позволи на общините да изкарат жителите на един блок и да направят цялостно саниране, което включва реконструкция на вътрешната инсталация. Тук това е невъзможно”, обяснява архитект Ковачев.
Няма как милион и половина българи да бъдат изгонени от домовете си, за да може да се реконструират сградите. Дори
в Русия се
събаря панелното
строителство
Така наречените хрушчовки – 5-етажни блокове, са взривени, защото не излизат изгодно на държавата да бъдат реконструирани, но и там собствеността е общинска.
Това, че на места се напукват, е недобро строително изпълнение. “Не се е строяло качествено. При нас се виждат шевовете на блока и това води до голяма топлинна загуба. Ефективната топлоизолация би трябвало да е близо 2 пъти по дебела от 12-сантиметровите стени на панелните блокове.”
Арх. Атанас Ковачев и негови студенти имат идея за спасяването на панелните блокове. През 2011 г. печелят конкурс “Нов живот за панелните сгради”. Тяхната идея е, освен да се направи изолация на сградата и подмяна на водоснабдяването, да се изгради нова конструкция, която обгражда панелния блок и разширява някои от апартаментите с по една нова стая. “Такава нова конструкция ще облече цялата сграда и ще може да изгради нов етаж, на който да се направят покривни градини. Освен това ще се промени изцяло външният облик на блока”, казва арх. Ковачев.
24chasa
