Заплахите за бойкот на световното по футбол заради шпионския скандал вредят на спорта, обяви Русия.
Министерството на външните работи на Русия обяви, че заплахите за бойкот на световното първенство по футбол това лято покрай шпионския скандал с Великобритания биха навредили на спорта.
Изказването, цитирано от „Ройтерс”, дойде като реакция след думите на британския премиер Тереза Мей.Тя обвини Москва, че е „много вероятно” Русия да стои зад покушението с нервнопаралитично вещество срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.
Някой високопоставени служители във Великобритания предложиха да се бойкотира световното по футбол. Турнирът ще се проведе в Русия от 14 юни до 15 юли.
Според руското министерство подобни провокативни обръщения усложняват взаимоотношенията между двете страни,нанасят удар върху световния спорт и подхранват антируската истерия.
Държавната телевизия ”Россия 1” обвини наскоро Великобритания, че е отровила Скрипал като част от специална операция, целяща да провали домакинството на световното първенство по футбол.
Гледах изказването на премиера Бойко Борисов и ми направи впечатление, че този път не се хвана на премиерката Мей с термина „много вероятно”,а иска сигурни доказателства.Помним как щатите нападнаха Ирак заради химически оръжия, а се оказа, че такива няма.България няма и какво да бойкотира, защото не се класира за участие на световното.
По мнението на Пиер дьо Кубертен слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за поражението на французите във Френско-пруската война 1870–1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света” трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най – доброто решение за постигане и на двете цели.
На конгреса проведен от 16 до 23 юни 1894г. в Сорбоната той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри” ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите Гърция.
Международните състезания не би трябвало да се използват за политически цели. Така е и в залегналите идеи на Кубертен, но не всякога, а в последните години, често и спорта се превръща в политика.
В Мюнхен се стреля, а в Москва и Лос Анжелис се намеси политиката и игрите бяха бойкотирани.
За никого не е тайна, че олимпиадата в Москва беше една социалистическа олимпиада.Тя трябваше да покаже предимствата на социалистическия спорт.
Продължавах да тренирам и след Москва , и то още по сериозно. Малко не ми достигаше да стана кандидат – майстор на спорта. Имах и едно 5 – то място на маратон в Несебър. Имах възможност 9 години по ред да бягам в Сегед – Унгария, където една година бях 22- ри, бягах и в Дебно – Полша, а през 1982 г. бягах на маратона на мира в Москва. В Трявна, Велинград, Белмекен тренирах по два пъти на ден, а по някого и три пъти.
Освен двама виетнамци, на лагер при нас в „Спорт – палас” гостуваха и от Куба, Лаос, Камбоджа, Етиопия и др. от т.нар. развиващи се страни. На тези страни трябваше да се показват предимствата на социалистическия спорт. Добре, че не можаха да се убедят. /Сега и ние се превърнахме в развиваща се страна, а дали не сме и па – зле…/
За Етиопия през зимата на 1984 г. заминаха на лагер неколцина маратонци.Не можах да имам тази възможност, макар и да имах вече резултат 2 ч. и 45 мин., който го постигах два пъти, единия на международен маратон, а на тренировки бягах вече за 2ч. 30 мин. - 2 ч. 35 мин. Така, че не видях Етиопия, но после в продължение на месеци наред Станимир ми разказваше по дългия път на бягането от „Спорт – палас” до Кранево и обратно. Адис – Абеба е на около 2 300 м надморска височина и зимата там е като нашия октомври. Много от разказите бяха за беднотията на етиопците.това се видя и от филма , отразяващ същото време.Видя се как те живеят в сламени колиби. На фона на тази беднотия е още по – голямо неудобството да се гледа как хората са умирали от глад, чакали са помощи с храна и лекарства, а нашите маратонци ги хранели така богато, че даже не са можели да изяждат всичко.
Етиопските маратонци, заедно с кенийците, са най – добрите сега в света. За това ние нямаме никакъв дял, нито нашите треньори. Не можахме да натрапим и нашия социализъм нито в Етиопия, нито където и да е и слава богу.
*Автор: Борислав Каменов, бивш маратонец от Монтана
