Покрай наводненията в Бързина, Рогозен, Хайредин и Брегово цяла седмица всички телевизии само за бедственото положение в Северозапада говорят. А това положение на бедствие никога не ни е напускало. Нас в Северозапада ни репресира и държавата, а и природата. Въобще ние тук, в дивия край на Европа, сме в перманентна депресия. Който ни хване, все за нещо си отмъщава...
Сега е водно бедствие, лятото ще бъде бедствено положение заради сушата. Пенчо Кубадински откри монтанския язовир уж за поливане на целите монтански и врачански територии, а то не стана. Така че бъдете сигурни, че и лятото ще сме на сухо. Ако пуснат вода, то това е само за Парта и Палековото. Канали други няма. Ясно е, че селското стопанство в Монтанско е напълно унищожено, но кой го създаде, а и кой го унищожи?
На януарски пленум през 1958 г.областният комитет на БКП във Враца разглежда въпроса за пролетната сеитба. Спира се и на предложението на секретаря на БКП Иван Тодоров–Горуня от с. Кремена, Врачанско. Той предлага да се започне веднага с масова акция по привличане на селяните в Трудово-кооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/. Това според него трябва да стане още преди пролетната сеитба. Да отговаря пряко за извършвате на масовизацията се натоварват секретарят на околийския комитет на партията в тогавашния Михайловград Иван Цеков от Д-р Йосифово и председателят на околийския народен съвет Спас Илиев от Бойчиновци.
Започва се трескава подготовка в околийския комитет. Лампите светят по цяла нощ и в общинските управи по селата. Правят се списъци на по-заможните хора и се набелязват онези, с които трябва да се започне масовизацията. За всеки бъдещ кооператор се определят по 3 – 4 агитатори, които ще го вземат от дома му и ще го заведат да се запише в ТКЗС.
Независимо от голямата агитация, хората не бързат да се записват. Всяка вечер в общините има и оперативка за отчитане на дейността. На оперативките в общинските управи чест гост като проверяващ е Методи Петров–Волгата, който е първи зам.-председател на областната дружба на БЗНС във Враца и народен представител за Михайловград.
След като се вижда, че доброволно няма да стане масовизацията, се прибягва и до насилие. На много хора, които не искат да се запишат в ТКЗС, се събарят и къщите. На някои непокорни смолянчани например къщите са съборени с булдозер, изпратен от МТС – Михайловград с директор Пенко Стоянов.
Макар и да няма достатъчно работна ръка, на първите записали се в ТКЗС, им е служба в ръководството на стопанствата.
На тези, които не се записват в ТКЗС, им се раздава пустееща земя по чукарите. Независимо че им бе раздадена неплодородна земя, те бяха обложени с данък „мляко“, а който не може да плати с тази суровина, може да даде слънчогледово семе,олио, мас и др. Това принуждава и незаписалите се също да искат да се записват в кооперативните стопанства.
Принудителното изграждане на ТКЗС тласка пък други от незаписалите се да търсят работа в градовете. През това време - от 1947 до 1950 г. работещите в стопанствата получаватпарично възнаграждение от 20 до 60 ст. на трудов ден, а в града се заработва много повече. Така изградените кооперативните стопанства започват да се оголват от липса на работна ръка. Особено в малките села остават да работят по няколко баби, които ходят да засаждат лук, но често така и не успяват да го приберат. Това принуждава управляващите да търсят нови форми.
Започват да се закриват по-дребните птицеферми, овцеферми, свинеферми в името на свръхголямата концентрация в Аграрно-промишлен комплекс /АПК/. Новосъздадените АПК-та и промишлено-аграрни комплекси /ПАК/ за определено време успяват да спасят селското стопанство. При създаване на тези комплекси обаче още повече се увеличава бюрократичната машина, а от селата към градовете избягват и последните хора, знаещи и можещи да работят в селското стопанство. Това довежда и до закриване на училища в много села. Закриват се отделни административни единици в ТКЗС. Рушат се селскостопански сгради.
В годините след масовизацията между селата Гаврил Геново и Георги Дамяново се изграждат стотици декари лозя и овощни градини. После лозята дават богата реколта от ризлинг, но поради липса на работна ръка през 80–те години на миналия век се ликвидират. Не са достатъчни и бригадите от ученици и студенти, които не се използват пълноценно. Дори използването на селскостопанска авиация, която е хит в пръскането на лозята не помага. Като оправдание за ликвидирането на лозята се казва, че били заразени.
В Монтана на мястото, където сега е подстанцията, имаше птицеферма с бригадир Рангел Корендов. Ликвидираха я и причината вероятно е била, че не е рентабилна и кокошките често измираха от различни болести. След нея се закри свинефермата с бригадир Гено Петков. Последва закриване на зеленчуковата градина с бригадир Сандо Макариев и палметната овощна градина с бригадир Борис Джоков.
Лозята, които бяха засадени през годините 1960 – 1963 г. и обхващаха територията от Парта до кв. ”Кошарник”, бяха ликвидирани от председателя на окръжния народен съвет Евтим Костов, който някога по ирония на съдбата като агроном, заедно с Васил Василев, беше ръководил и засаждането им. Дял в ликвидацията има и Сандо Мачето, който ги раздава по 31-во постановление на БКП. Именно това постановление не разрешаваше и строителството на вили, а само на селскостопански сгради. На ръководството на стопанството по официален списък се раздава и цялата площ в Палековото над и под шосето.
Спомням си как веднъж ни изпратиха на бригада да берем грозде в с. Лехчево. Първия ден ни разведоха из целия район, за да разгледаме образцовото ТКЗС, което беше и едно от най-уредените в цялата страна. Отначало негов председател беше Върбан Христов, който стана и кандидат на селскостопанските науки. Лехчевското ТКЗС просъществува само няколко години, Върбан Христов не можа да се справи с ръководството. По линията на аграрния комплекс тогава бяха построени и голям стадион, на който се провеждаха и републикански спартакиади на селскостопанските работници. Построи се и плувен басейн. Годината бе 1971-а.
В Якимово бе изградено държавно племенно животновъдно стопанство с 14 хиляди декара обработваема земя. Отглеждаха се животни за разплод и разселване в цялата страна. Имаше и образцово коневъдство. В последните години всичко започна да замира и запустява. В ломския квартал Младеново имаше кравеферма и телеугоително стопанство, а също и птицеферма заа пуйки и патици. По-късно живеещите в квартала цигани ги разграбиха, а също и овцефермата.
В Смоляновци изгониха хората заедно с добитъка на запад от селото и направиха голям пасищен масив с овцеферма, а останалата земя бе засадена със сливи и лозя, но всичко просъществува само 4 – 5 години.
В Габровница – и на север и на юг от жп линията – една голяма територия бе засадена с лозя, които след 2 – 3 години бяха изкоренени.
През 1947 г. започва и голямото строителство в комбината „Минкова махала” край Бойчиновци. За три години е изградена голяма свинеферма за хиляди свине, като само след 2 години свинефермата е съборена, за да се строят жилища на нейното място. Изгражда се и мелница, макаронена фабрика и др.
Налага се комбинатът да се поддържа изкуствено с работна ръка, като се превозват работници с автобуси от Михайловград. Организират се много студентски бригади, има и организиран постоянен студентски лагер, но и това не помага и започват да се закриват различни цехове на комбината.Липсата на суровини заради ликвидирането на кооперативните стопанства е другата причина да не може той да работи. Не помага и строгостта на Георги Жилев и за няколко години всичко рухва.
ТКЗС се руши въпреки субсидиите от държавата и въпреки многото ученически и студентски бригади.
В Долни Цибър спира да работи конопената фабрика поради липса на суровини. В Златия се закрива държавното семепроизводително стопанство.
Закриват се големите масиви в селата Мокреш, Ковачица, Дългоделци, Комощица, които отглеждат захарно цвекло, а тези масиви подхранваха със суровина и захарния завод в Лом. След ликвидиране на захарните масиви и ломският завод се принуждава да внася суровина от Куба. За цигарените заводи в Кърджали, Стара Загора и Видин бяха засадени в по-големите кооперативни стопанства и тютюнени масиви. Поради липса на квалифицирана работна ръка се налага да бъдат викани работници от Кърджали, Смолян, Търговище. Има и много неудачи в ръководствата и всичко това довежда до закриване на отглеждането на тютюна.
Тези факти трябва да се имат предвид, когато се злоупотребява с твърденията, че СДС и демокрацията са ликвидирали селското стопанство. Ликвидацията на практика стана много преди 1989 г., а после само бе разграбено ликвидираното.
Автор: Борислав Каменов
