Илия Панев е роден на 17 август 1929 г. във Враца. Заслужил треньор, дългогодишен старши-треньор на врачанския Ботев. Наставникът, извел отбора до бронзовите медали през сезон 1970-1971 г. Освен във Враца е работил още в: Чардафон-Орловец /Габрово/, Етър /Велико Търново/, Бдин /Видин/, Септемврийска слава /Михайловград/ и алжирския Сугер. Автор на библията "Враца и футболът", която е издадена през 1997 г. Умира след нелепа катастрофа край Враца на 19 април 1999 г. Още приживе е признат за най-добрия треньор във Враца. На 1 юни 2011 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Враца. Достоен продължител на рубриката ни „Усмивка от старите ФУТБОЛНИ ленти.
/Използвани са материали от „ХХ век - Личности и съвременници. Врачанска област“, 1999 г./
Янко Гелов признава, че дължи израстването си в треньорството на Илия Панев.
"Научил съм от него всичко, което знам като треньор. Той беше изключително спокоен човек, владееше играчите - беше и строг с тях, беше и приятел. Имаше и шеги, и закачки, но работата беше преди и над всичко," допълва Гелов. Панев е човек, който е безпартиен, което по онова време се приема негативно. Не стига това, ами и не слушал съветите на силните на деня - хората от градския или окръжния комитет на партията, които много обичали да дават акъл за футбола. Затова е бил уволняван.
"Той беше железен, както е модерно да се казва днес, и не позволяваше на велможите да диктуват състава или да налагат мнение за този или онзи играч. Спомням си един мач във Враца, в който играта на Георги Каменов не вървеше и Панев беше решил да го сменява. Малко преди да направи смяната обаче, дойде пратеник на партийното величие, което гледаше мача от ложата, за да му каже да смени Георги с друг играч. Тогава Панев промени мнението си и остави Каменов да доиграе мача. Така се случи, че нападателят вкара единствения гол и осигури победата, затова на треньора му се размина уволнението. Такива бяха времената и така се действаше, ако не си послушен, а хората като Илия Панев бяха рядкост", спомня си Гелов.
Дългогодишният съратник и помощник на Старшията - Янко Гелов смята, че е обидно във Враца да няма нито улица, нито кът, нито място на стадиона, тъй като той е най-големият във футболната история.
"Той е иконата на Ботев. Той работеше без пари и от любов. Когато през 2011 г. го избраха посмъртно почетен гражданин, се наложи да се обаждам, защото не го бяха предвидили. Той е доайенът на футбола във Враца. Панев е основният камък в историята на Ботев и без Старшията нямаше този отбор да е 26 г. без прекъсване в елита," категоричен е Янко Гелов.
Помощникът на Старшията споменава с по една дума за любопитни истории, когато при гостуванията Панев се е превръщал в цербер да не би играчите да се увлекат по някоя фуста и да съсипят мача.
"И сега следя мачовете на Ботев /Враца/. Живея в Средец, но на приятелите си казвам, че съм от Ботев /Враца/, защото съм израснал в този отбор и в него съм станал всичко, което съм. Дано отборът влезе в елита и да остане там толкова дълго, колкото беше при нас със Старшията. Ето над това да се замислят ръководителите на клуба. Както и върху това колко местни момчета играят в отбора, защото по наше време взимахме по двама-трима, а другите футболисти си бяха от нашата школа", допълва Гелов.
Нелепа катастрофа край Враца слага край на земния път на Илия Панев. А животът на този спортен човек е интересен и вълнуващ, защото освен като голям треньор, той се доказа приживе и като публицист, и като пазител на футболната история на Враца, тъй като през 1997 г. издаде книгата "Враца и футболът".
Докато екип от уважавани журналисти подготвяше книгата "ХХ век. Личности и съвременници. Врачанска област, на мен ми се падна тежката задача да подготвя очерк за Старшията. И досега помня респектът, с който се отнесох към тази задача.
"Във Враца трудно можеш да намериш човеци, които да стават за треньор за Ботев и за кмет", това е изречението, което се е запечатало в паметта ми при краткото ми общуване с Илия Панев. За да не обиждам никого, няма да цитирам продължението на тази негова фраза, която продължава да кънти в ушите ми.
