Качествата на треньора Илия Панев разбират и в Габрово, и в Монтана, и във Видин, и в Свищов, и във Велико Търново, та даже в Алжир, но на стадион "Христо Ботев" той е господарят на положението. Върхът в кариерата му е през сезон 1970-1971 г., когато извежда Ботев до третото място, а футболисти и треньори се окичват с бронзовите медали - това е успех, който не е постигнат от никой друг в почти вековната история на врачанския футбол. Наказателната му команда завършва веднага след грандовете ЦСКА и Левски, а към играчите му започват да валят покани за националните гарнитури. 16 от тренираните от Панев юноши, младежи или мъже обличат екипа на представителните ни гарнитури за различните възрасти. По онова време 12 от Ботев стигат до званието "майстор на спорта", което сега не значи почти нищо, но в онези времена беше символ на класа, защото се равнява на 250 мача в елита.
Янко Гелов дипломатично не желае да назове коя от генерациите на врачани е по-силната - тази, която е спечелила бронзовите медали през сезон 1970-1971 г., или отборът, който през 80-те години на миналия век остава на крачка от медалите. "Не мога да кажа кое поколение е било по-добро. Момчетата бяха различни, тактиката беше различна, времената бяха други. Но все пак да спечелиш трето място в България, беше много трудно, затова отдавам предимство на онзи отбор", спомня си помощникът на Старшията.
Освен всичко останало, Панев е велик родолюбец и патриот. Заради любовта си към Ботев, отказва да оглави "Б" националния отбор на България през 1972 г. По-късно отклонява и изгодно предложение да поеме футболния тим на Нигерия. Едва към залеза на своята кариера - през 1988 г. приема оферта от чужбина и започва работа в алжирския град Сугер. За 1 г. успява да вкара тима от третия във втория ешелон на местното първенство, но зараждащият се ислямски фундаментализъм проваля плановете му да гради успешна кариера в Северна Африка.
"Това беше малкото, което успях да направя за този велик човек. Сега ме е яд, че по-рано не се получи той да излезе в чужбина. От него съм научил най-ценните уроци в занаята. Учил съм се и от други, но Илия Панев винаги ще бъде на първо място," спомня си с тъга по загубения приятел Гелов.
Името на Илия Панев в България се свързва с прилагането на т.нар. функционална подготовка на футболистите. Откритията на Старшията го отвеждат през 1971 г. при великия треньор на бивша Югославия - Златко Чайковски. През 1977 г. изпълнява подобна мисия и в бившия СССР. По методиката на Илия Панев има куп статии в периодичния печат.
Най-сериозните удари в живота и кариерата на треньор получава по политически причини. До последния си дъх обаче Старшията остава непреклонен и встрани от партийните задачи. Затова няколко пъти е свалян от автобуса на Ботев на път за подготовка, но и още толкова викан "на пожар" да спасява отбора. Благодарение на таланта му врачани постигат уникален рекорд - 26 сезона без прекъсване в "майсторската група" - рекорд, с който освен столичните отбори, могат да се похвалят още един-два български клуба.
