В почти вековната история на организирания футбол във Враца има едно име, което е безспорен авторитет и при споменаването му почти всички привърженици на играта остават безмълвни. Онези, които си мислят, че могат да критикуват за нещо Илия Панев, после съжаляват. Защото и от дистанцията на времето той остава великан и безспорен капацитет, с когото всички се съобразяват. Във Враца обаче още няма нито улица, нито площад, нито дори кът в спортен комплекс "Христо Ботев", чрез който признателните потомци да отдадат своята почит към Илия Панев. Мъжът, когото още приживе наричаха с галеното Старшията, е архитектът на най-славните успехи на врачанския футбол в неговата история.
Илия Панев е символ на спортен човек. Като дете и юноша попада в областните по ски, гимнастика, лека атлетика, волейбол и футбол. Той е републикански шампион по овчарски скок за юноши с екипа на столичния Левски.
Човекът, който е най-близо до Старшията в тренировките и на терена е дългогодишният му помощник Янко Гелов. "Бил съм до него винаги, когато е имал нужда от мен. Били сме заедно 10-12 от най-силните години в представянето на Ботев. Той беше невероятен специалист, ерудиран човек и треньор, чийто втори дом беше стадиона, а отборът - най-свидното нещо след семейството", спомня си Гелов, който живее далече от Враца - в Бургаско, но продължава да е от врачанския Ботев".
"Дойдох във Враца напълно непознат. Бях разпределен след като завърших във ВИФ. Пристигането ми във Враца съвпадна с влизането в елита през 1964 г. Помня каква еуфория беше. Работех като треньор на юношите, но в процеса на работа се опознахме. Наложи се за една година да работя в Свиленград, но после се върнах и Панев пожела да му бъда помощник и приех", спомня си Гелов. Това се случва през 1967 г.
Панев попада в треньорската професия, след като се дипломира във ВИФ "Георги Димитров", сега НСА през 1954 г. Като студент играе с екипа на Академик /София/, но през есента на 1954 г. двете му любими неща след семейството - Ботев и футболът се срещат. Това е среща завинаги, казваше приживе този уникален специалист. Следват 5 г. на упорито изучаване на тънкостите на треньорската професия, в които преминава през различните нива на детско-юношеската школа и структурите на тогавашния Български съюз за физкултура и спорт. После той сяда на треньорския мостик и до историческото влизане в елита - през 1964 г. е начело на любимия си Ботев.
В "А" група обаче Панев започва да трупа стаж като помощник - не на кого да е, а на Иван Радоев. Както споделяше по-късно, именно този опит е безценен в школовката му. През 1966 г. обаче Старшията е принуден да напусне Ботев - освобождават го от отбора, а за да храни семейството си, става учител. Това е първият от многото шамари, които получава като "благодарност" от различните ръководства на врачанския клуб. Но въпреки това, Панев е първият в списъка на спасителите, когато отборът го закъса в елита. И всеки път успявя да се върне като месия, да изтегли "каруцата от калта", да даде нови надежди на футболисти и накара запалянковците по трибуните да мечтаят за славни победи.
"Изключително ерудиран, професионалист и невероятен психолог, много добре подготвен методически. Той беше човекът, който измисли тактиката на отбора, съобразно играчите, с които разполагаше, а не обратното. По онова време имахме много добри двама централни нападатели - Илия Драгомиров и Георги Каменов, разполагахме с много бързи флангови футболисти от типа "крила" - Бакърджиев и Патеров, а по-късно Войнов, Йончев... Играта на Ботев от онова време беше да овладее средата на терена, където над всички беше Кирил Райков - този невероятен плеймейкър, какъвто отборът беше привилегирован да има в редиците си. След това топката отиваше по крилата и оттам се центрираше за голмайсторите Каменов и Драгомиров, които бяха силни както с глава, така и с крака. Панев поставяше задача да се играе по крилата, в това беше разковничето на успехите ни", разказва Гелов.
При смяната на генерациите идват други футболисти и тактиката се сменя.
"Старшията беше взискателен, държеше много на дисциплината. Имаше и любимци, което лично мен ме е озадачавало. Но тази негова слабост - определени играчи, бяха от най-добрите в Ботев - вратарят Румен Йотов, плеймейкърът Кирил Райков, който по мое мнение е един от най-добрите футболисти на "Ботев" за всички времена, голмайсторите ни Георги Каменов и Илия Драгомиров... Винаги, когато тези момчета бяха здрави, съставът не минаваше без тях", разкрива още Янко Гелов.
КОЙ Е ТОЙ
Илия Панев е роден на 17 август 1929 г. във Враца. Заслужил треньор, дългогодишен старши-треньор на врачанския Ботев. Наставникът, извел отбора до бронзовите медали през сезон 1970-1971 г. Освен във Враца е работил още в: Чардафон-Орловец /Габрово/, Етър /Велико Търново/, Бдин /Видин/, Септемврийска слава /Михайловград/ и алжирския Сугер. Автор на библията "Враца и футболът", която е издадена през 1997 г. Умира след нелепа катастрофа край Враца на 19 април 1999 г. Още приживе е признат за най-добрия треньор във Враца. На 1 юни 2011 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Враца. Достоен продължител на рубриката ни „Усмивка от старите ФУТБОЛНИ ленти.
/Използвани са материали от „ХХ век - Личности и съвременници. Врачанска област“, 1999 г./
/Продължава в следващ брой/
