Може би повечето знаете за усмихнатата възрастна жена, която поразително прилича на нашите баби. Хубаво направени домашни закуски и отношение, което стопля и студеното сърце. Да това е така, но е любопитно да се отбележи, че Баба Марта е също и един антигерой от българския фолклор. Тя е била използвана, за да всява страх, както и за почитание на някои от най-коварните болести по време на Средните векове.
Митът за Баба Марта, обикаляща из улиците на селата и на големите градове е залегнал в съзнанието на българина от древни времена. С появата на новите зарази на Стария континент сладката и миловидна баба се превръща в носител на лоша поличба. Тя бива асоциирана с всичко това, което хората не могат да си обяснят. Закачването на червен и бял конец по нашите земи според някои хипотези, няма символиката която част от историци ѝ преписват.
Червеният цвят винаги е бил асоцииран с кръвта, а в тези векове тя е играела важна роля в средновековната медицина. Лечителите са вярвали, че болният може да бъде спасен чрез кръвопускане, манипулация която не е чак толкова ефективна.
Но червения цвят също и до ден днешен се използва за здраве и предпазване от лоши очи и уроки. Белият цвят от своя страна носи идеята за чистотата и борбеността на човешкия дух.
През погледа на един съвременен човек вярванията на предците може да му се струват странни и в много случаи нелепи, но нали знаеш всяко време има своите обичаи.
От днешна гледна точка Баба Марта е герой част от една отминала епоха и нейните символи се превръщат в знак на обич, доброта между хората и здраве през годината.
Но забързаното ни ежедневие е превърнало този празник в поредната дата от календара и единственото, което я отличава е механичното купуване на мартеници.
