Борбата с фалшивите новини е на финалната си права. Или по-скоро през април се очаква да стане готово становището по темата на специална комисия, от която ЕС поиска да формира мнение за борба с този феномен. Както се казва, от Брюксел ни увериха, че през април ще има новини около фалшивите новини. Дано това събитие не е на 1 април!
Преди дни във Враца се проведе семинар за регионални журналисти, организиран от информационното бюро на Европейския парламент в България. Пред медиите говориха: Ралица Ковачева, журналист и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св.Климент Охридски", Биляна Църноречка, пресаташе на бюрото на ЕП в България и колегата й Никола Миладинов, от Европейската комисия.
Един от акцентите в презентациите им бяха фалшивите новини. Макар че все още няма точна дефиниция за това какво са фалшиви новини, според Биляна Църноречка, хората ясно различават какво са fake news /фейк нюз – в превод от английски „фалшиви новини“ б.р./. Засега в Брюксел и Страсбург умуват върху нюансите - дали става дума за слаба журналистика, или за политическа пропаганда, или за неясно дефинирана реклама с цел облага, или за сатира. У нас вече и децата разбират, че гръмките заглавия, които започват например с "Шок...", "Ужас...", "Нещо става..." слагат началото на фалшиви новини. Както е модерно вече да се казва: колкото е по-гръмко заглавието, толкова повече в материала няма никакво съдържание. Най-важното обаче е, обществото само да проумее ненужността от fake news. Тогава и само тогава сензационните заглавия ще спрат да се споделят в социалните мрежи, а фалшивите новини ще намалеят. Засега обществото ни май се дели на две - едните вярват на fake news, другите - не се подаваме.
Според журналиста Ралица Ковачева, самите медии не са защитени от това да разпространяват неволно фалшиви новини. Преподавателят в СУ даде конкретни примери, с които доказа тезата си. Най-баналният от тях е тезата, че "санкциите срещу Русия пречат на България да изнася своя продукция". Подобна информация беше тиражирана веднага след въвеждането на санкции от страна на ЕС срещу Русия след анексирането на Крим. "Истината е, че след въвеждането на санкциите, Русия наложи забрана на вноса на продукция от ЕС и България като страна от този съюз беше ощетена", припомни Ковачева.
Тя посъветва медиите винаги да надежден търсят източник на информация. Ковачева даде и друг пример от практиката си, който е с по-скорошна дата. Става дума за гръмналата наскоро новина за забрана на детските ваксини в Швеция, която е била тиражирана от руска агенция. Ковачева каза във Враца, че е направила проверка по темата - свързала се със здравните власти в скандинавската страна, откъдето научила истината. Оказало се, че в Швеция няма задължителен режим на вакссинирането на деца, което предизвикало дебат в местния парламент дали да не бъде въведено такова задължение. По време на дебата се появили още много идеи по темата, но се оказало, че 98% от семействата в Швеция слагат ваксини на своите деца, което автоматично обезсмислило внасянето на предложение за тяхната задължителност. Темата обаче била представена от руска агенция като "въвеждат забрана на детските ваксини в Швеция" и се превърнала в класически пример за fake news.
Европейската практика показва, че ограничаването на фалшивите новини е доста тежка задача. В ЕС обаче се захванали с нея, защото осъзнали, че пропагандата може да повлияе не само на общественото мнение по незначителни проблеми, но и при изборите. Примерите, които се цитират, касаят Брекзит, вотът във Франция САЩ... В дъщото време в Англия има доста жълти издания, които са собственост на мултимилионери и те трудно могат да бъдат спрени с решения от Брюксел. По-скоро желанието е да се регулира този процес, като се търси баланса, а не се въвеждат забрани.
Докато в Европа внимателно разглеждат темата, в България като гъби след дъжд никнат сайтове-копърки, които бълват fake news. Техните собственици са неясни, наетите в тези "медии" журналисти са изцяло в сивия сектор, а основната им работа е да "произвеждат" сензационни новини или да преписват останалите сериозни издания. Както се казва в една наша поговорка, докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.
КАКВО Е ТОВА ЧУДО
Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги - това е определението в Уикипедия. Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се по подобен начин на кликбейта и се разчита на приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини, пише още в Уикипедия.
Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, в която определя осем начина за различаване на фалшивите новини в Интернет, а именно:
- Кой е източникът – провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
- Прочети повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
- Провери кой е авторът – потърси дали е действителен автор, или измислен.
- Източници – провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
- Провери датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
- Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът.
- Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема не влияе върху преценката ви за него.
- Попитай експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не.
Автор: Георги Александров
