Николай Пенков е №1 по участия с екипа на врачанския Ботев – има изиграни 334 мача, в които е реализирал 14 гола. Според данни от книгата „Враца и футболът“ на Илия Панев, 1997 г., далече зад него е покойният Сашо Ангелов с 307 /85/, а тройката допълва Евлоги Йорданов – 305 /66/. Георги Каменов пък е единственият футболист на врачани със 150 гола в елита, според същата статистика.
Пенков има 3 мача в младежкия, два пъти е обличал екипа и на националния отбор.
Майстор на спорта е, като в тази престижна класация компания му правят още: Георги Каменов, Кирил Райков, Сашо Ангелов, Любен Куновски, Валери Цветанов, Ангел Ценов, Евлоги Йорданов, Димитър Ефремов, Валентин Малджански, Евден Каменов и Венелин Тошков.
Головете на Пенков се помнят дълго, защото през цялата си кариера той играе като десен краен бранител и работата му е да опазва противниковите нападатели. Със силния си шут обаче Пенков често огорчава съперниковите вратари. По време на международно турне в столицата на Ливан - Бейрут, през януари 1971 г. бележи за 2:5 срещу местния Расинг. Няколко месеца по-късно вкарва едно от най-красивите си попадения в кариерата – още във 2-та мин. прострелва Левски от пряк свободен удар, а мачът на стадион „Христо Ботев“ е битка за второто място в шампионата. Спечелен е от „сините“, след като Георги Аспарухов и Никола Котков бележат от фаулове за крайното 1:2. Врачани завършват кампанията с 38 т. на трето място и печелят бронзовите медали. С 10 пункта повече имат шампионът ЦСКА и вицепървенецът Левски.
Николай Пенков с умиление си спомня за нападателите, срещу които е играл. През цялата си кариера железният бранител на врачани е играл само на десния фланг. След вратаря, съставът започвал от него.
„Най-слабо съм се представял срещу Воин Войнов. При мен обикновено идваха т.нар. „леви крила“, т.е. хората, чийто силен крак е левият. А Воин беше със силен десен крак и тръгваше навътре, с което често ме е обърквал. Най-лесният за опазване ми е бил Чавдар Цветков, а легендата на Славия беше признат за най-доброто ляво крило в България,“ каза събеседникът ми.
Николай Пенков си спомня, че именно заради Чавдар Цветков е получил първия си и единствен червен картон в кариерата, както и солена глоба, и лишаване от състезателни права за дълго.
„Стана по време на мач срещу Славия през 1981 г. Играем на стадион „Христо Ботев“ – по трибуните пълно с хора, както си беше преди години. При една спорна топка между мен и едно бекче от гостите Димитров, скочихме на шпагат и двамата, а Чавдар Цветков – между нас. Той подскочи, защото си беше такъв – страхлив. После падна върху крака на Димитров с бутоните. Мачът продължи след тази ситуация. Главен съдия бе един от най-добрите български рефери по онова време Величко Цончев. Дежурен делегат един полковник от Строителни войски в София. Христо Младенов тогава беше треньор на Славия... Мачът си продължава след тази ситуация, при която аз отбих топката. Но изведнъж противникът взе да вика, че се виждат кокалите на Димитров. Цончев спря играта. Дойде и ми вдигна директен червен картон. Това ми е първият и единствен червен картон като играч на Ботев, спомня си Пенков.
Железният бранител е известен със своята твърда и безкомпромисна игра, която е на ръба на позволеното, но никога не е бил груб с противниците. Затова минава доста време, докато в София решат какво да го накажат, защото в интерес на истината е невинен за инцидента. Наказват го с мотиви, че е „искал да контузи Чавдар Цветков“, което било безумно, според него. Въпреки твърденията на делегата от Строителни войски, според когото няма никаква вина, наказали Пенков да не играе в 5 мача и му сложили солената глоба от 100 лева с обяснението, че е искал да контузи Цветков.
„Това изобщо не беше вярно. Чавдар дойде като юноша при нас, но не го харесаха и го освободиха. И идва тази история по-късно, през 1981 г. Аз им казах, че съм се наиграл, защото по това време бях на 34 г. За малко да окача бутонките на пирона, ама поиграх още малко“, допълва Пенков.
През 1981 г. в края на първенството, месец юни, се разделя с Ботев. Предава фланелката на Валери Цветанов /виж снимката – б.р./.
Историята за привличането му също е много интересна.
„Първият, който говори с мен за Ботев беше ревизор към строителите – Кольо Филипов. Беше дошъл по работа в Михайловград тогава, а аз играех в Септемврийска слава. После председателят на дружеството Димитър Мишев и Цуров идваха при мен. Идваха с джип на военните, защото в Михайловград ако се появи кола с врачанска регистрация – ставаше страшно. Ако пък разбереха, че искам да ида в Ботев, щеше да стане страшен скандал. Обещах им и си изпълних дадената дума. Аз се подсигурих, като си имах разрешение от „Славата“ да ида там, където пожелая. Ако нямах тази бележка, едва ли щеше да стане работата“, спомня си онези славни времена Пенков.
„Обичам Ботев /Враца/ и винаги съм давал максимума от себе си... Даже ме викаха да се върна през 1982 г., когато старши-треньор беше Христо Младенов. Тренирах 50% по-малко от другите. Гарантираха ми, че ще съм титуляр, но си усещах, че не съм готов. Тогава доведоха във Враца Кольо Христов – той на заплата към военните с 300 лева месечно, а аз – първа категория, но моята заплата от 180 лева. Казах им да ни изравнят заплатите, защото по нищо не му отстъпвам. Имах и основание – Валентин Малджански вкара за половин сезон 4 гола, аз два, а Кольо Христов за 1 година – само един гол. Видях, че няма да ми направят заплатата 300 лева и се отказах“, допълва Пенков.
Станал треньор в Лесура. Направил отбор за 2 години, но се отказал.
Живее добре в село Мадан, Монтанско. И се радва на вниманието на деца и внуци. Във футболния фолклор на Враца обаче той има запазено място. Защото е №1 по мачове с екипа на любимия Ботев.
