Водя група по модерни танци към читалище „Просвета“ в Кула. Групата ни е непрофесионална, самодейна, но с голяма амбиция и желание за работа и за изяви. Имам три групи деца в различна възраст. Най-малките са от първи и втори класове, средната група обхваща деца от трети до пети клас и най-големите са седмокласници. Танците са ни от сорта на модерния балет, като включвам най-различни аксесоари за танците като шалове, ленти и други интересни елементи. Сега ще направим един танц със светлинен ефект, със светещи пръстчета, момчетата ще бъдат с ховърборди.
Всички деца са много ентусиазирани и се подготвяме с голямо желание. А най-малката ни група подготвя „Танц на пожарникаря“. Тези нови танци ги правим за 1 април. Тогава всяка година се организира голям концерт, в който участва читалището с неговите самодейни състави. Винаги се представяме на добро ниво, получаваме аплодисментите на публиката и това е наградата ни за усърдния ни труд и вложените усилия. Така децата усещат радостта от плодовете на собствения си труд. Освен това се научават на дисциплина, самоконтрол, чувство за ритъм и такт, на физическа култура. Децата в моите групи са с изправена стойка и красива походка. И всичко това е от тренировката в клуба по танци.
Аз като ръководител много държа на добрите взаимооотношения в колектива. Децата се научават да се отнасят добре един към друг, с толерантност. Това въобще не е малко.
Стремим се да участваме в различни конкурси, за да се представим и да премерим силите си с останалите състави от страната. Миналата година се завърнахме от фестивала „Лачените обувки“ в Берковица с поощрителна награда на журито и купа. А конкуренцията беше доста голяма. Децата бяха много щастливи от представянето си. Тази година също ще участваме в подобни фестивали, надявам се, за да видим до къде сме стигнали в подготовката си.
Идеите за нов танц се раждат в главата ми. Най-трудно ми е да избера върху каква музика и стил да работя. Когато имаме готова музика, правя хореографията на място заедно с децата. Хубаво е, че децата помнят, повтаряме някои елементи много пъти, докато се запомнят от децата и така. Никога не мога да повторя един танц по начина, по който се е родил в момента в главата ми. И понеже децата ни са едни и същи, публиката ни е една и съща, аз трябва всяка година да готвя нов танц, с нов стил. Старите танци се забравят и ние започваме да работим върху нова хореография, която съответно надгражда старата и винаги е по-хубава от предишната. Благодарни сме на читалището, което заделя средства за костюми за всичко, от което имаме нужда, а също и възнаграждава децата с парти.
