Специален гост на премиерата на „Безбог“ в кино „Метропол“ във Враца беше режисьорът Ралица Петрова. Вижте какво разказа тя в екслкузивно интервю пред единствения всекидневник на Северозапада - в. „Конкурент“.
Представете се накратко на нашите читатели и ни кажете защо и кога решихте да се посветите на киното?
Казвам се Ралица Петрова - режисьор на филма „Безбог“, който беше сниман във Враца. Винаги ми е трудно да отговоря еднозначно на този въпрос. Всеки, който се посвещава на изкуството, го прави първо, защото то му дава някакъв смисъл. Киното сякаш беше най-точната форма за изразяване в моя случай. Като по-млада съм се занимвала със скулптура, и с писане на поезия. Киното, като че ли беше естествено развитие.
Как се роди идеята за „Безбог“?
Бях чела, че възрастни хора са принудени да живеят на ръба на оцеляването, продавайки личните си карти. Знаем за подобни схеми и по време на избори - бедни хора да продават вота си за някой друг лев. За мен беше интересно да разказвам от гледната точка на „насилниците“, и да ги видя също толкова „жертви“, колкото и възрастните хора, с които злоупотребяват. Историята на медицинската сестра е един събирателен образ на всички герои в „Безбог“. Всеки от тях жертва достойнството и съвестта си под една или друга форма.
Срещали ли сте Гана в истинския живот?
Странно е, че я срещнах, след като филмът вече беше завършен. Имаше подобна история - на една медицинска сестра, българка, която е работила в Гърция. Давала е опиат на възрастните си клиенти, и ги ограбвала. Тази история нашумя преди близо две години, когато „Безбог“ вече беше сниман. Странно е как понякога животът може да имитира изкуството.
А защо избрахте именно Враца за снимките?
Много обичам планините. Първоначално ме привлече Врачанския балкан - величествеността и суровостта му. По някакъв начин действа като импресия на суровия живот на героите в „Безбог“. Скалите над града са внушителни и носят усещане за въздесъщност, от която не можеш да избягаш. Харесвам и врачани – чувстото им за хумор, съчетано с това, че те са по своему някак резервирани. В същото време има нещо стоическо в това, което някак си много ми пасна с историята на „Безбог“ - че търпят, и оцеляват, въпреки трудностите. Първоначалната ми идея беше да тръгна от Видин и да обхвана целия надбалкан – от Видин до Добрич, и да се спра там, където природата ме привлече. След Ловеч, дойдох във Враца – и с пристигането си, си казах: „Тук ще се снима!“
Колко време продължиха снимките на филма?
Снимките, сами по себе си продължиха около 35 дни, но аз живях, пишейки сценария във Враца почти 3 години. През това време от престоя си тук се запознавах с местните, интервюирала съм много медицински сестри, срещала съм се с хора от БЧК, от Врачански балкан, както и с много възрастни хора... Има една механа - „Врачанска среща“ до църквата, там много разговори съм провела и много кафета съм изпила /смее се/.
Наистина ли в Северозапада е по-сурова действителността?
България е малка страна, така че тази действителност може да се види навсякъде, не само тук.... Просто тук, във Враца природата има една изразителност, която припознавам, една атмосфера на експресионизъм, чисто художествен, който отразява емоцията, която търсех за историята си.
Защо кръстихте филма „Безбог“?
Първо, защото в името „Безбог“ има противоречие. В една история, и въобще в идеите за каквото и да е изкуство, имам нужда от противоречие и двойственост. Противоречието дава повод за размисъл, но и е много човешко. Както знаем Безбог е връх в Пирин. Свързано е с много митове и легенди. Според една притча, от времето на османското робство, турците решили да похамеданчват местното българско население. Тогава попът накарал цялото село да се вдигне към върха Безбог, бягайски с надеждата, че няма да ги изколят и да им сменят вярата. Но турците ги застигат точно в подножието на върха и започва едно свирепо клане. Филмът няма нищо общо с Пирин. По-скоро има общо с героите от легендата, че и тук се разказва за търсенето на Бог, който да дойде на помощ - не толкова в религиозен, колкото в духовен смисъл. Филмът разказва за търсенето на ценности, на мир, на съвест. В този смисъл отразяваше темата най-точно, а и се връзваше с това, че има балкан. И така го вързах с историята, не толкова с точния връх в Пирин, колкото с мита, на който е кръстен самия връх.
Каква беше мотивацията Ви да покажете именно тези персонажи?
Исках да разгледам една палитра от три поколения, които са определени от последиците от комунизма. Поколението на главната героиня е на възрастта около 30-те години, те не са преживяли толкова по време на комунизма, но са също толкова жертви на наследени страхове, невяра в себе си, липса на самочувствие… Исках да говоря за едно поколение, което се опитва да се осъзнае, обаче му е трудно, защото има много наследен „багаж“. Всяка индивидуална история поема нещо от историята на другия – и като емоция, и като преплитане на световете им.
А как мислите, сега младите носят ли тази травма, или имат по-виско самочувствие?
Определено днешните младежи, тези, които са на около 20 г., умеят да отстояват себе си. Това много ме радва, защото означава, че те вече не са обременени. При моето поколение, се чувства травмата от прехода - постоянно се извинваме за нещо, или сме цинични. Няма я тази чистота, която наблюдавам при младите.
Какво е посланието ви към зрителите?
Посланието на филма е всъщност да сме искрени със себе си, и да отстояваме това, в което вярваме. Цената може да е висока, както се случва при главната героиня, но ако не живеем спрямо съвестта си, вярвам, че рано или късно това носи своите последици, и често те са жестоки.
В момента над какво работите?
В момента работя над един по-малък проект, който се случва в София, но е рано да говоря за сюжет.
И той ли е на социална тематика?
Историите ми са вдъхновени от реалния живот. Но за мен това, което правя не е реализъм. Разказът се случва на едно по архетипно ниво, както в митологията.
Защо според вас новият Ви филм „Безбог“ веднага започна да печели внимание и награди из Европа?
Надявам се, защото е общочовешки.
ОЩЕ ЗА ФИЛМА
„Безбог“ е български игрален филм от 2016 година на режисьорката Ралица Петрова. Филмът печели голямата награда на филмовия фестивал в Локарно – „Златен леопард“, както и наградата на журито от кинофестивала в Сараево. Лентата разказва за Гана – медицинска сестра, която продава личните карти на пациенти с деменция на черния пазар за кражба на самоличност. Подтиквана от желанието за бързи пари и зависимостта ѝ от морфина, Гана трудно успява да поддържа емоционалното си състояние от постоянния страх от наказание.
В ролите влизат актьорите Ирена Иванова /Гана/, която получи приз за главна женска роля, Венцислав Константинов /Алеко/, Иван Налбантов /Йоан/, Димитър Петков /Съдията/ и Александър Трифонов /Павел/.
