Със сигурност сте чували легендата, според която боговете разполовили всяка човешка душа на две части. И оттогава обрекли хората да търсят своята половинка на земята, за да постигнат съвършената хармония, пише obekti.bg, позовавайки се на Gnezdoto.
Да, звучи прекрасно. И романтично. Но дали е така? Вижте едно много интересно обяснение на нещата. Един мъдрец взел в ръцете си една ябълка, повъртял я, огледал я от всички страни и дълбокомислено казал на своите ученици: - Знаете, че хората често мислят за душите си като за тази ябълка. По-точно като за половината от нея...
Ето, - продължил той и разрязал ябълката на две части. – Има поверие, че за всеки човек някъде в света има идеалната половинка, която му приляга, както двете половини от тази ябълка. И всеки обикаля по света да търси своята половинка.
Според вас дали се намират? Каква е вероятността от такава среща? Знаете ли колко са хората по света? Много. Така, да кажем, че се намират. И какво следва после? Мислите ли, че се получава една цяла ябълка, а двете й половинки заживяват в мир и съгласие? - Ами да, със сигурност – отговорил един ученик. - Да видим нещо друго. – продължил мъдрецът и взел двете половинки от ябълката и ги доближил до лицето си. – Как постъпва светът с човешките души? Мъдрецът звучно отхапал от едната половинка и продължил: - Светът не е статичен. И много често е жесток. Той може да те схруска. Може да те премаже. Може да те направи на парченца. Може да те превърне просто в една огризка...
– и Учителят отхапал от другата половинка на ябълката. И така, ето тези две половинки се срещат. Но те вече са безформени огризки от ябълка. – казал тържествено и съединил двете нахапани парчета от ябълката.
– Как мислите, подхождат ли си? Става ли едно цяло от тях? Не. А сега ще направим друго. Нека съберем две половинки от съвсем различни ябълки. Виждаме, че не си подхождат. Учителят долепил двете половинки от различните ябълки и отхапал от двете страни на местата, където се съединявали. - Какво виждаме? Сега тези две парчета образуваха двойка и си пасват идеално.
Защото бяха отхапани заедно, а не поотделно. Така е и с хората. Когато двама души са заедно и се обичат, те стават едно цяло – заедно приемат ударите на съдбата, заедно се радват на живота, научават се да се разбират с половин дума, подкрепят се, учат се един от друг. И дори с течение на времето променят характерите си и хармонично се допълват един с друг. Така че, перфектната двойка не се ражда такава. Тя се създава. И за това са необходими усилия.
Из сборника "Винаги има надежда"
БЛИЦ
