Дебатът за приема след VІІ клас във Враца продължава да се изостря и от ден на ден позициите, вместо сближаване отиват към ожесточено и непримиримо конфронтиране. Признавам си, че право имат и от едната, и от другата страна. Но не бих се наел да кажа кой има повече аргументи. А и нямам право, защото мнението ми ще е на един от хилядите дилетанти, които се изказват и пишат напоследък. А трябва да говорят експертите!
Всъщност образованието е тема за много хора. Особено на онези, които управляват. Не съм чул името на просветен министър, който да не се е правил на "реформатор", т.е. да не се е пробвал да промени една работеща система. И днес, вместо да се гордеем с нашите умни деца, на които когато никой не им пречи, доказват колко са талантливи, ние вгорчаваме живота им. Само до преди година парите следваха ученика в делегираните бюджети, което беше най-нормалното нещо. Днес обаче ще се дават пари на онези школа, които са в пограничните райони, за да не бягат децата и учителите от тях. Не казвам, че е лошо, а че е късно за подобни мерки.
В началото на Българското Възраждане има две драматургични произведения „Злочеста Кръстинка“ и „Изгубена Станка“ – само с тях мога да опиша хаоса в родното образование. И понеже съм влязъл в темата – родната просвета сега е като „Многострадална Геновева“, защото който откъдето се появи, все иска да я реформира, да я оправя и да я променя.
Бог да им е на помощ на учители и директори, дано те не се отчаят, за да дадат качествено образование на нашите наследници. А за децата – ми е мъчно, тъжно и жално!
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
