Когато пътуваш по ж.п. линията през Северна България към София, през Искърското дефиле, винаги се минава през една спирка. Тя е близо до Своге. Това е спирка Томпсън. На кого е кръстена спирката и какво знаем за Томпсън?
На 4 юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, е осъден на смърт набързо от импровизирания съд в ботевгадското село Литаково. Следва екзекуция. Свидетели разказват, че убитите до последния си миг се държали геройски. Загиват с с партизанския лозунг на уста: "Смърт на фашизма!" След края на Втората световна война капитан Томпсън посмъртно е удостоен със званието майор.
Неговият по-малък брат Едуард-Палмър Томпсън се захваща със задачата да разбере кой е убил Франк. Тази мисъл го занимава с десетилетия.
Според сержант Скот, който е бил сподвижник на майор Томпсън, партизаните са се движели съвсем открито, като на излет. Идвайки от Сърбия през Стара планина, преминали през монтанските села Говежда и Дълги дел, после между Берковица и връх Ком и над Вършец по посока Лъкатник. В този район, над Вършец и Заножене сега е изградена екопътека.
На 22 май 1944 г. те прекосяват през деня, без да се прикриват, река Искър и железопътната линия. Надявали са се да установят връзка с бригадата "Чавдар", без да подозират, че чавдарци са разгромени още на 3 май. Властта е евакуирала всички хора и домашни животни от района. Водачите, изпратени да предупредят партизаните, са избити от чакащите в засада жандармеристи по Искърското дефиле. Така хората около Томпсън навлизат в район, в който не може да получат никаква помощ и въоръжение и в който имало куп засади. Изтощени и гладни, наемат за водачи двама братя от местното население, които ги отвеждат на прикритие в долчинката край Батулия. Докато си почиват, водачите се измъкват и предават партизаните.
Група, водена от Денчо Знеполски, успява да се изплъзне в западна посока, откъдето е дошла. Франк Томпсън, сержант Скот и повечето партизани продължават напред в източна посока. В другата група има и тежко ранени, в нея са двете девойки - партизанката Бойка и Веса Картечарката. Командирът им Владо Тричков също е ранен /неслучайно в Искърското дефиле има спирка, която е кръстена на него – б.а./.
Едуард-Палмър Томпсън е на мнение, че брат му е трябвало да бъде третиран като военопленик при ареста, тъй като от 1941 г. България и Великобритания са в състояние на война. Бащата на двамата братя е високопоставен и влиятелен чиновник на английската администрация в Индия. Той е човек с либерални възгледи, поет и новелист, историк, професор и удостоен с титлата "сър".
Франк Томпсън учи в частно подготвително училище в Северен Оксфорд, където се набляга основно на класическата литература и древните езици. Роден е на 17 август 1920 г. в Джордилинг, Британска Индия. В дома им в Англия често гостували Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру. Франк Томпсън владеел 9 езика, включително и български. След залавянето му в с. Литаково се провежда показен процес. Полковник Манов, който е съдия, открива заседанието в салона на читалището. Отвън лежат телата на дузина убити партизани. Вътре е пълно със селяни и войници. Достойното държане на снажния англичанин и фактът, че той говори български език, впечатляват местното население. Томпсън не крие убежденията си и солидарността с партизаните, които воюват срещу властта. През нощта на 10 юни 1944 г. той е изведен от ареста и разстрелян в местността Калето край село Литаково.
През 1947 г. в България идват 24 английски младежи и девойки, за да се трудят на прохода на републиката Хаинбоаз. Бригадата носи името "Фарнк Томпсън".
Неговият брат идва в България и остава 1 месец, за да установи причините, довели до разстреля на Франк. Проф. Едуард-Палмър Томпсън умира в Англия през 1993 г. Той е изтъкнат британски историк, участник в движението против ядреното въоръжаване. Най-значимите му трудове са в областта на съзряването и развитието на работническата класа в Англия и на индустриалната революция в родината му. Едуард казва за брат си: "Франк вярваше, че целта на войната е да наложи един нов, по-свободен световен ред, а не да защитава стария. Ратуваше за пълно унищожаване на безработицата, за държава на благоденствието. Смяташе, че мирът е невъзможен без световно правителство".
