Историкът Анюта Каменова – Борин написа първата история на православния храм „Св.св. Кирил и Методий” в Монтана. Черквата е преустроена джамия и това е станало година след Освобождението. До тогава християните са се черкували в храма в Мала Кутловица и в малък православен параклис, който се намирал там, където сега е парк „Мотанензиум”. Книгата на Каменова – Борин е събрала в едно историите на хората, посветили живота си на черквата и на събитията, съпътствали това дело.
Решението за преустройството на джамията е взето за една нощ след края на временното руско управление на Кутловица. Постройката била дървена, но от параклиса е пренесен владишният престол и веднага е намерен майстор за иконостаса. Той е най-ценното в храма и е обявен за паметник на културата. Смята се, че е дело на Стойчо Фандъков - майстор от Самоковската художествена школа. Иконите създал Христо Енчев от Копривщица - известна личност за времето си, завършил във Флоренция, работил в Цариград, представял се за италианец и се подписвал с името Негрио Антонио. Този подпис все още се чете на иконите от иконостаса.
Пръвата голяма реконструкция на храма е от края на 19 век, когато там служел отец Михаил Вариклечков - бащата на Христо, Иван и Любомир Михайлови. Къщата на семейството е на метри от храма. Известна е като Михайловата къща и е музей, а градът след 1944 година е кръстен на имота на Христо Михайлов. През 1998 година новият храм е осветен от митрополит Кирил. Тази година Монтана чества 120 години от това събитие. Черквата е една от малкото, които по времето на социализма не са затваряни нито за ден.
