След 18-годишно отсъствие от родния ми град Враца, живеейки и подчинявайки се години наред на правилата на поведение в чужбина, реших да се завърна, следвайки ежедневната ми носталгия по Родината и неповторимия ми град Враца. Идвам със завършено висше образование, с актуални знания и умения, с владеенето на 4 езика.
Пристигнах, като основната ми цел - моите умения, опит и знания да предам за развитието на родния ми град и благоденствието на моите съграждани. Очакванията ми бяха веднага да започна работа.
Уви, за съжаление трети месец се чувствам като „инвалид” - без работа. Почуках на доста врати за работа. Посрещнаха ме с неизменния първи въпрос: „Кой те изпраща?” - което ме депресираше. Бездушието и липсата на интерес, дори и на ръководителя на бюрото по труда ме травмира. Почуствах се чужда сред свои и неволно сравних как се отнесоха хората от „другия свят” към мен, със своята различна религия традиции и морал… при нужда веднага ми се оказа помощ, докато следвам да работя по-часово в престижна фирма, не се забавиха и бонусите за качествено изпълнената от мен работа. А в моя роден град Враца съм чужда сред свои, колебая се дали да не поема обратният път! Така ли, драги ръководители и властимащи, ще задържите завръщащите се млади хора от чужбина - с бездушие, което дистанцира и наранява крилете на младоста и унищожава надеждите, с които се завръщаме тук?
*Мнението ни беше изпратено на редакционната поща от Йоана Йорданова. Публикуваме го с незначителна редакторска намеса.
