Един герой на Шекспир казваше: „Това е зимата на нашето недоволство“. На същото мнение е и Борислав Каменов - един от инициаторите на идеята Северозападът да премине в обособена юрисдикция в полза на Румъния. На въпроса защо, Каменов отговаря простичко: „Това тук не е живот. Лъжат ни вече почти 30 години, че ще правят нещо и в същия момент всичко фалира, а хората бягат в други градове или в чужбина. Докато от другата страна на границата преди всичко се мисли за хората и после за политиката“. Обяснява, че вече е назрял моментът да се направи „революционната“ крачка, която набира все повече съмишленици. Когато "Конкурент" публикува първата си информация по темата - на 8 декември м.г., на мнозина информацията им изгреждаше шега или фалшива новина. Днес българските медии се скъсват да пишат по темата. Затова екипът ни ви среща с Борислав Каменов, един от хората, които организира на 21 януари т.г. протестен митинг на площад "Жеравица", чиято цел е организирането на референдум за автономонсоттта на Северозапада.
„Това не е само някаква инициатива от днес за утре, за това се говори поне от няколко години. Не трябва да се делим на партии, на млади и стари и т.н., а трябва цялата общественост и кметовете от Северозапада да се обединят, за да реализираме идеята и да заживеем по-добре. Сега е зимата на нашето недоволство. Трябва на митингите да кажем твърдо: „Ние искаме автономия!“ и това да го чуе цяла България, после да съберем подписи и да ги внесем в парламента, за да документираме нашето искане и тази автономия да се гласува на референдум“, споделя Борислав Каменов и разказва за себе си, че родом е от Монтана, но в момента живее и работи във Враца.
„Принуден съм да работя тук, защото все пак обичам този край. Не се изнесох нито в Южна България, нито някъде на запад. Остава ми половин година до пенсия, така че това, което се опитваме да направим, е по-скоро за младите хора, които са нашето бъдеще“, категоричен е Каменов. С огорчение и лека ирония ни обяснява: „Хубавото все пак е, че имам работа, много от хората в Северозапада нямат. Даже се стига до там, че за едно работно място се борят двама човека. Ще ви дам един пример от едно село. В краварник назначават мъж и жена от едно домакинство, и то на половин бройка. Говорим за 510 лв., като минимална заплата от Нова година. А тези двамата, цялото семейство, живеейки в пристройка да краварника, взимат общо толкова, като осигуровките им са на по 4 часа. Фактически, те двамата заедно заемат една работна бройка и им се плаща общо минималната заплата! За съжаление, това е честа практика в Северозапада. Мога да дам и друг пример от монтанското село Смоляновци. Жена на 37 г., понеже няма квалификация, се хваща на работа в Монтана, в шивашка фабрика. Работи един месец, но когато в края на месеца трябва да й се плаща, работодателят й казва: „Вие сте изкарали 200 лв., но ще получите 80 лв., тъй като ви удържам 120 лв. за некачествена продукция“. За каква минимална работна заплата говорим? Накрая тази млада жена е принудена да напусне и се хваща да мете адвокатските кантори около съда в Монтана“, споделя още Каменов.
Освен за безработицата и ниското възнаграждение на хората от Северозапада от години насам, Каменов се спира и на мизерните на пръв поглед условия на живот, които дори един софиянец, минавайки през Северозапада е забелязал. Цитира някой си г-н Григоров от София, който публикувал мнението си за нашия край през месец април миналата година в един столичен вестник. Заглавието е: „Между Видин и Монтана гледката е като след война“, а в статията ясно е описана действителността в Северозападна България. В нея пише: „В участъка от гара Воднянци до гара Враца гледката беше ужасяваща. Имах чувстото, че пътувам в страна, в която до вчера е имало война. Виждаха се разрушени къщи с паднали покриви, стени и прозорци, разрушени огради. В дворовете имаше порутени селскостопански сгради, обрасли с треви и храсти... Несъмнено и политиците на власт, и тези в опозиция, продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на днешна Северозападна България. Споменатите по-горе виновници нямат възможност да ги видят, тъй като се движат с хеликоптери, със самолети и джипове. Голяма част от българското население също не ги вижда, понеже се движи с автомобили по новоизградените магистрали“.
Инициаторът на подписката Борислав Каменов заключава, че това положение не е от вчера, а тези, които живеят тук са потърпевши.
„Всички ние, които живеем в Северозапада, плащаме данъци. Вместо да си останат тук, те отиват за развитието на София, на Банско, на Пловдив и т.н. По бюрата по труда в трите областни градове, даже и в по-малките, има постоянно обяви, търсят работници за Пловдив например и хората отиват там... Така ние спонсорираме Пловдив да се развива. Софиянци също постоянно се оплакват, че при тях е замърсен въздуха, претоварени са.., но парите отиват при тях. Това ни е идеята, за това искаме автономията – да работим тук, парите да си остават тук, в нашия край. Ще ви дам и друг пример – с Берковица и Банско. Този курорт –Банско, влезе в ушите, в очите, в ръцете, в душите на хората... надуха ни главите с него. Ама какво като те искат втори лифт? Но това означава още хотели, още работна ръка... Иван Славков, Бог да го прости, навремето искаше Берковица да стане домакин на олимпиадата. Тогава една от идеите беше Берковица да се превърна в курорт, обаче я забравиха. Тя има потенциал за развитие, само трбяваше да се направят ледени уреди за спускане, както и други съоръжения като ски писти и др. А и да не забравяме, че нашият регион е дал на България отлични състезателки – Павлина Филипова от Берковица, сега Десислава Атанасова – от национални отбор по биатлон на България“.
Каменов коментира и жалкото състояние на пътищата в Северозападна България, корупцията, която върви ръка за ръка с бедността в региона, „празните“ обещания на политиците за развитие на региона.
„В Севрозапада има що-годе един единствен път между Враца, Монтана и Видин, по Е79. По него всяка година се прави ремонт край Краводер, защото този участък пропада, преди Смоляновци не можаха да вложат пари и да изправят завоите, а си останаха криви като преди 100 г., а това неминуемо води до ежедневени катастрофи. Има и обратен наклон, по който и със 60 км да минеш, той те изхвърля извън шосето. Хората трябва да се надигнат, както и става, но после остават само празните обещания от управляващите. Същия е и случая с жп линията. В предизборната си кампания Росен Плевнелиев ни обеща гръмко нова жп линия, но и това си остана голо обещание. Ако тръгне сега човек да пътува от Враца до Монтана, той ще пътува да Бойчиновци около половин час примерно. На Бойчиновци трябва да слезе от този влак, да чака връзка и да се качи на друг, за да пътува още 15-20 мин. до Монтана. Монтана какъв областен град е като няма жп линия? Градът е само едно отклонение от тази жп линия, която се нарича седма жп линия –Монтана - Видин, през Брусарци“.
„Цялата тази несправедливост се надига и пресраства в протест, но и той не е от сега. Ако се поразровим в историята, то още по турско робство, Манчова табуна в Берковица, заедно със Западните покрайнини са се надигнали и са искали да направят една автономия и да се отделят не само като Северозапада, но да са по-далече и от Турция, защото тогава тя не е имала такова влияние тук. Даже след като свършва турското робство, тук почти не са останали турци, за разлика от други части на България. И това тежко положение, тази безработица в Северозапада не е от вчера, но най-накрая трябва да се надигнем и да се преборим, защото мислим, че като сме отделно, всичко ще зависи от самите нас.
Трябва да обявим автономия, а след това да се борим като за независима държава. Ама питали ли сме Румъния дали ни иска, след като и ЕС не ни иска? Бай Тошо едно време казваше: Ние трябва да се снишим. И сега е така, защото има председателство на ЕС. Ние трябва да ме тихи и да не се надигаме. Ами, ние това го правим вече повече от 10 г. Какво се промени през тези 10 г, когато сме в ЕС?! Ние май така сме си били забравени и преди 10 г., и сега си е същото. Как ще се оправдаят управляващите?“, коментира Каменов.
По думите му хората от Северозапада вече са проумели, че трябва да се включат в подписка за отделяне на Видин, Враца и Монтана от България.
„Имам едно проучване, което се е провело още 2013 г. На въпроса искате ли автономия, 34% са отговорили положително, 9% не знаят как да се направи и предлагат референдум, някои се колебаят и само около 14 % са против.
Пожелавам си да успеем най-накрая, за да има работа в Северозапада и младите да не бягат от нашия край. С какво сме по-различни от румънците и защо е необходимо хората от Видин да ходят от другата страна на моста, за да работят и вечерта да се върнат в дома си в България? След като се разчу нашата идея, хората от Русе също ни подкрепиха и ни казаха: „Ние също го правим!“. Значи цяла Северна България е на това мнение“, обясни Каменов и сподели, че се надява хората да се надигнат и по-скоро да дойде „вятърът на промяната“.
