В Козлодуй се проведе среща с граждани, енергийни експерти, бивши изпълнителни директори на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, депутати, журналисти, които се запознаха с целите и идеите на Ново енергийно сдружение, което ще лобира АЕЦ "Козлодуй" да строи сама новата ядрена мощност в България. Инвестицията да се изплаща с продажбите на ток от двата АЕЦ-а, предлагат от сдружение „Енергийно бъдеще за България”. Трима от общо девитимата негови узредители са Александър Николов, Владимир Владимиров и Альоша Първанов /на снимката/.
Българското правителство трябва да вземе бързо решение за изграждане на нова ядрена мощност. Изграждането трябва да е с държавни средства. За това се обявиха енергетиците от създаденото през юли 2017 г., сдружение „Енергийно бъдеще за България“ с председател Александър Николов бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, понастоящем учен от БАН, Альоша Първанов и Владимир Владимиров от АЕЦ „Козлодуй“ .
Те аргументираха тезата си с ангажиментите, поети от страната ни по Парижкото споразумение за климата и с не толкова сигурната стъпка за дерогация на решението на ЕК по отношение на ТЕЦ на въглища в Маришкия басейн, както и бързото навлизане на електромобилите и новите технологии, изискващи и по-висока енергийна консумация.
България има нужда от нова ядрена мощност, а АЕЦ „Козлодуй“ има и капацитет, и възможности да я изгради – това обяви Александър Николов, бивш изпълнителен директор на аточната електроцентрала, който в момента е асистент в ядрения институт на БАН и председател на сдружение "Енергийно бъдеще за България".
„Целите, които сдружението ни иска да постигне, сада популяризирират проблемите и перспективите пред българската енергетика. Основната ни цел е да кажем кои са истините в българската енергетика днес. Конкретно в областта на ядрената енергетика нашата задача е да направим всичко възможно да стартира строителството на нова ядрена мощност в България с използване на вече доставеното в Белене оборудване. Съвсем целенасочено нямаме точна позиция за това коя площадка да се изгражда – тази в Козлодуй или тази в Белене, тъй като и двата варианта са възможни. Всяка една площадка има съответните предимства и, ако не недостатъци, то неща които възпрепятстват бързото изграждане на нова ядрена мощност, обяви Александър Николов.
„Нашата задача, като сдружение е да направим всичко възможно със законови средства да убедим българското правителство и Министерството на енергетиката да стартират изграждане на нова ядрена мощност. Кое обаче е особеното при нас? Ние смятаме, че строителството на нова мощност в България трябва да бъде изключително като държавна собственост“, допълни Николов.
„Предимствата на изграждането на ядрена мощност в България са няколко. Ние разполагаме с два комплекта оборудване, които са закупени за площадка АЕЦ Белене, сегашната пазарна стойност на това оборудване е 1 млрд. евро. И именно това е нашата цел – да се започне по възможно най-бързия начин изграждане на нова атомна централа”, посочи той.
Александър Николов подчерта, че това не означава утре да започнем първата копка, защото ако започнем утре, ще бъде четвъртата първа копка, а да се вземе правителствено решение, решение на Министерство на енергетиката, решение на Българския енергиен холдинг. Една от целите на сдружението е подпомагане на българското правителство и официалните власти за вземане на правилно решение. „А под правилно решение, ние смятаме, че то е едно единствено – държавна ядрена енергетика, 100% собственост на България”, заяви Николов. Според него, ако в най-близко време се вземат правилните решения, реалната първа копка, може да стане в края 2019 г. или може би по-реалистичен срок е пролетта на 2020 г. Според нас въпросът е къде да бъде разположена новата мощност е сложен.
„Аз като радетел за ядрената енергетика, смятам, че в България в момента има две подходящи площадки, на които може да се започне изграждането на нова ядрена мощност. Това е площадка „Белене“, за която говорим от 1981 г., на която вече са направени три първи копки. Може да се започне на площадка „Белене“, може да се започне и площадка Козлодуй. Нека експертите – такива, към които се причислявам и аз колкото и нескромно да звучи, определят коя площадка е по-перспективна от гледна точка на бързото започване. Иначе като перспектива и двете площадки са перспективни. Коя площадка е по-перспективна от гледна точка съхраняване на държавността в тази ядрена енергетика”, заяви той.
Експертът смята, че е безалтернативно бъдещият оператор и собственик на новата ядрена мощност да бъде АЕЦ „Козлодуй“, независимо дали ще е на площадката в Белене, или в Козлодуй.
Вече видяхме какво се случи с ТЕЦ "Марица-изток 1", с ТЕЦ "Марица-изток 3". Видяхме какво се случи с електроразпределителните предприятия. Най-добрият стопанин в енергетиката, според мен, е държавата. Много трудно може някой да ни убеди, че една частна ядрена централа ще бъде достатъчно отговорна за мисията, стояща пред нея. В обществото се коментира, че вече са дадени много пари за АЕЦ "Белене" и няма откъде да се заделят още милиарди. От бюджета са платени действително много пари. Според последна информация, след плащането през декември 2016 г. вече разполагаме с два реактора, осем парогенератора, два компенсатора на обема, шестнадесет хидроакумулатора, два комплекта главни циркулационни тръбопроводи и друго допълнително оборудване – с цена около 650 млн. евро (1,3 млрд. лева). Миналата година се платиха 600 млн. евро, но освен тях, за да стартира производството са платени още 10% от неговата стойност. Голяма част от оборудването вече е в Белене, а друга част е на път към България и в най-скоро време ще бъде разтоварена на площадка "Белене".
Според Александър Николов обаче вече не съществува готов проект за АЕЦ "Белене" и се налага неговото препроектиране, основно в неядрената част. Той се аргументира с това, че част от оборудването, което е заложено в неядрената част на проекта, вече е остаряло, а на пазара вече са излезли много нови и по-добри технологии. За пример Николов посочи турбината, която по думите му е "набор 92". Ако се препроектира неядрената част, вероятно ще се наложи и препроектирането на ядрената част. Бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" посочи още, че разрешителното за строеж на неядрената част, издадено от регионалното министерство вече е от думите на Александър Николов, учените от Икономическия институт към БАН на този етап още не са потърсили становище от колегите си, занимаващи се с ядрена енергетика относно бъдещето на сектора в анализа, който подготвят както за енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
От новосформираното енергийно движение се ангажираха с провеждане на международна конференция в рамките на която експерти ще дискутират и обосноват виждането си за бъдещето на енергийния сектор в България.
От думите на тримата представители на сдружението стана ясно, че те не са оптимисти за бъдещото на въглищните централи. „Не ни е известно да има такъв юридически термин, като безсрочна дерогация“, посочи Николов.
На България ѝ трябват нови мощности на момента! Вероятно са ви известни резултатите от Парижката конференция за климатичните промени през декември 2015 г. Тя завърши с решение за редуциране на изхвърляните в околната среда вредни емисии. България подписа Парижкото споразумение за климата, а една година по-късно в Народното събрание беше приет закон, тоест ние се присъединихме към решенията на Парижката конференция. Европейският съвет възложи на Института по климата, базиран в Берлин, да даде мнение как най-добре да бъдат изпълнени решенията в Париж.
