Отлагането е изследвано надлъж и нашир от психолозите, вероятно защото пред очите си имат пример за отлагащи от световна класа: студентите.
Разбира се, студентите не държат монопола върху губенето на време и всеки от нас понякога отлага работата си.
Разликата е, че някои хора се научават на ефективни стратегии да се справят с проблема, а други не, пише PsyBlog.
Ето 10 съвета, които ще ви помогнат да преминете от едната група в другата.
1. Започнете с нещо лесно
Първият съвет е просто да започнете с нещо, което е по-лесно, обозримо и не изпълва ума ви с необясним ужас.
Хвърлете поглед към проекта си, какъвто и да е той и вземете решение да се заемете с най-лесната му част. Хубавото е, че щом веднъж започнете, набирате инерция, след което и трудните част ви изглеждат по-изпълними.
Този съвет почива отчасти върху т.нар. „ефект на Зейгарник“ – че недовършените задачи трудно се забравят. Но трябва поне да бъдат започнати.
2. Започнете откъдето и да е
Проблемът с „лесното започване“ е че в повечето случаи човек не знае откъде да започне. Може да има няколко лесни части – или може би е трудно да се прецени кое е наистина необходимо. Планирането може да помогне, но планирането също е капан.
Прекалено много планиране и недостатъчно действие само по себе си е форма на отлагане.
Вземете този съвет от писателите, художниците и други творци през вековете – започнете откъдето и да е. Накрая можете да махнете това, с което сте започнали, но поне сте се захванали с проекта.
3. Пазете се от оправданията
Дотук добре, сега в ума ви започват да се тълпят извинения. Бъдете нащрек за тях, защото те ще са много и ще ви обсадят от всички страни.
Ето някои от най-често срещаните:
- Сега не сте в настроение за това.
- Убедени сте, че работите по-добре под напрежение.
- Мислите, че ще можете да се справите в последната минута.
- Хвърляте вината върху здравословните си проблеми.
- Чакате подходящия момент.
Познати ли са ви? Добре дошли в клуба.
Този съвет е преди всичко, за да развиете съзнанието, че това са оправдания.
Бъдете нащрек за всичко, което ви звучи като извинение и го означете като такова. То е нещо напълно естествено, но спира всякакъв напредък.
4. Достатъчно ценна ли е задачата?
Огромна причина за отлагането е че просто не цените достатъчно целта, която искате да постигнете. Ако не ни е грижа особено, е трудно да се мотивираме.
Друг път целите са неприятни и отблъскващи за нас и трябва да сме супер мотивирани, за да свършим работата.
Чистенето е страхотен пример за нещо, което хората протакат.
Ценността на една задача се издига, ако я превърнете в игра, поставите си времево ограничение или необичайни условия.
Но за всяка задача върши работа, ако помислите защо е важна за вас и ако се опитате да повишите ценността ѝ в ума си.
Друг начин когнитивно да увеличите ценността на задачата е да помислите за последствията от неизпълнението ѝ. Това прави ли я по-ценна?
5. Отлагащата личност
Някои хора просто са родени отлагачи. Знаете кои сте. Тези хора лесно се разсейват, импулсивни са и самоконтролът не е най-силната им страна (всъщност, прочетохте ли всичко по-горе или нямахте търпение?)
Лошата новина е, че не можете да промените характера си (поне не много). Добрата новина е, че можете да промените средата около себе си.
Ако се поставите в среда, в която има по-малко изкушения и разсейващи фактори и повече неща, които ще ви помогнат да се съсредоточите върху задачата си.
Отлагането често започва, когато трябва да спрете и да помислите, така че набавете си всичко необходимо под ръка и просто се заключете.
Колкото повече характерът ви ви предразполага към протакане, толкова имате нужда от подходящата среда и се налага да поработите върху нея.
Преди малко ви представихме първите 5 изключително лесни съвета за преодоляване на отлагането. Следва втората част.
6. Появете се
Дотук добре.
Тук обаче нещата стават малко по-сложни. И това е защото, когато очаквате, че един проект ще се завърши трудно, тогава е по-вероятно да го отлагате.
От друга страна има една единствена надеждна стратегия, която може да увеличи очакването ви за успех и това е да преживеете успех.
Но без да започнете, няма как да преживеете успех. Това е Параграф 22.
Този съвет е по-скоро предупреждение за този Параграф 22 и напомняне за един цитат от Уди Алън:
„80 процента от успеха е просто в това да се появиш.“
Трябва поне да се появите, за да разберете дали можете да го направите.
7. Мислете конкретно
Има два начина да мислите върху една задача:
- Абстрактен: Няма ли да е страхотно да напиша песен, която изразява чувствата ми относно състоянието на света в момента?
- Конкретно: Какъв е първият стих?
Когато започнете с дадена задача, е много по-лесно да мислите върху конкретните стъпки, които трябва да предприемете отколкото за абстрактни цели и идеи.
Конкретното мислене ви позволява да започнете.
8. Не разчитайте на паметта
Понякога отлагането е по-малко психологически мотивирано, а е проблем на паметта.
И повечето решения на този проблем се свеждат до едно: запишете си го.
Няма голямо значение как правите списък и къде го запаметявате – ако щете, напишете го на едно дърво – стига да е дърво, покрай което минавате всеки ден.
Просто не разчитайте на паметта си.
Поне недейте, докато не сте формирали навик, който не разчита на паметта и не започнете да го правите автоматично.
9. Не премисляйте прекомерно
Дори и при най-уверените ще възникнат съмнения. За жалост, съмненията предизвикват отлагане.
Ето един трик срещу прокрадващите се съмнения: усъмнете се в съмненията.
Един лесен начин да се отърсите от тях е физически да разтърсвате глава, докато мислите тези отрицателни неща.
Може да звучи детински, но според едно изследване именно тази техника помага при прекомерна несигурност.
Има и други видове опасни размишления:
- мисленето „всичко или нищо“
- невъзможно високи стандарти
- катастрофично мислене (Ужас! Всичко ще бъде катастрофа)
- Добре е да сме наясно как губим психичната си енергия вместо да се заемем със задачата, която е пред нас.
10. Прощавайте си
Да, понякога е просто прекалено трудно, ще отнеме твърде много време, наистина нямате това време или не си струва усилието.
Простете си.
Прощаването има един чудесен ефект: учени са установили, че в действителност то може да прекъсне цикъла на отлагане.
По думите на авторите на изследването:
„Прощаването на себе си за отлагането има благоприятния ефект да намалява последващото отлагане, като намалява отрицателния афект, свързан с изхода от изпита.“
С други думи:
Когато си простите, че сте отлагали, това ще доведе до по-добри чувства спрямо задачата, което прави вероятността да се върнете към нея в бъдещ момент по-голяма.
Най-добрият цитат по темата идва от Мартин Лутър Кинг:
„Не е нужно да виждаш цялото стълбище. Достатъчно е да прекрачиш първото стъпало.“ noviteroditeli
