Център на областта, в която съм се родил и главно негово селище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягаща по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите си. Не вярвам, че ще му се отдаде. Досега успява да заличава само имената си.
Йордан Радичков „Мюре“
Следите на Монтана със сигурност ще останат през вековете, както е предрекъл мъдрецът Йордан Радичков. Това са хората, родени в котловината, които са завладели света и разнасят славата му по всички континенти. Коренът им обаче е един – Монтана, и тази следа ще остане завинаги.
На 2 декември се навършват 126 г. от обявяването на градския статут на Монтана. През 1891 г. с указ на княз Фердинанд на Кутловица става град Фердинанд.
Но на това място селище е имало векове преди това. Основали го римляните и му дали името Монтанензиум, а през 161 г. жителите му имали същите права като хората , населяващи столицата на империята Рим.
На скътаното в котловината поселище славяните дали името Кутловица. След освобождението то взело името на княза, а след 1944 г. новата власт бързо го преименувала на Михайловград. През 1993 г. с указ на президента градът си връща първото име – Монтана.
2 декември е обявен официално за празник през 1999 г. по предложение на кмета Златко Живков и с решение на общинския съвет.
Как селището успява да получи градски статут – това разказват запазените от онова време документи.
На 6 май 1890 г. за кмет на Големо-Кутловската селска община е избран Игнат Попов, начетен човек, педагог, завършил Ломската гимназия. Тогава по негова идея общинският съвет и администрацията започват борба за градски статут.
“Поискахме Кутловица да стане град, обаче влиятелни хора от съседните градове попречиха. Понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица от София за Лом (през Петрохан), ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров, (адютант на царя), ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на царя. Така и стана.”, пише в спомените си кутловският околийски началник Иван Михайлов, който управлявал от 1887 до 1894 година.
По онова време “... Голяма Кутловица брои население от разни народности - 2 000 жители с 400 къщи, съществува отдавна време пазар на едър добитък. С търговия Кутловица се е повдигнала от Освобождението и много повече ще се въздигне, ако се преименува от село в град”, пише в предложението до княза.
Следват постановления, протокол на народното събрание и царския указ, който хората тогава толкова чакали.
Първият градоустройствен план на Фердинанд е изработен от Юлиус Ирасек, тогава градски инженер. Това става през 1892 г., когато е построено и първото общинско училище "Св. св. Кирил и Методий", което съществува и днес.
А новият град имал нужда от нови улици. Камъкът за тях местните управници взели от римска Монтана, като разрушили кулите на античната крепост. Година по-късно е открита е държавната болница.
Кметът Игнат Попов се захванал в превръщането на селището в истински град и забранил из улиците да се пускат животни. Фердинанд изживява бурно развитие и постепенно става истински околийски център. Превръща се в пазарно средище, бележи културен напредък, кипи обществено-политическият живот. Тук се заселват евреи, арменци, роми, трънчани, троянчани, радомирчани, македонци и развиват занаятите си - кoжapcтвo, бъчвapcтвo и бoзаджийcтвo, килимapcтвo, гpънчapcтвo, а местната власт им осигурява земя. Статистическите данни сочат, че в края на ХІХ век 10 на сто от населението е грамотно. На 19 юни 1897 г. по предложение на кмета се организира и първата пожарна команда – „ два колесара с по едно буре от 200 оки и да се приспособят 10 тенекии за гасене на пожари.” За пожарникари са определени тримата нощни пазачи.
През 1898 година на Петковден Видинският митрополит Кирил освещава храма “Св. св. Кирил и Методий”.
И днес, както в края на 19 век, Монтана преодолява трудностите и се превръща в икономически център на на Северозапада. В града работят над 2000 микро, малки, средни фирми, а част от големите са в топ 100 на страната.
Евреите и арменците отдавна ги няма, но фурните на македонците и пренесеният от радомирците майсторлък при вареното на боза са си на място. Предците ни са знаели, че селище на кръстопът процъфтява и днешна Монтана го доказва. През последните години чужди и наши инвеститори избраха Монтана, за да отворят производствата си. Предстои в града да се открие и първия държавен професионален колеж, за да няма г.ад за работна ръка. Строителството не спира. Гради се нов православен храм, именуван на покровителя на Монтана Свети Дух. Ремонтират се улици, паркове, строят се детски градини, а това със сигурност означава, че Монтана никога няма да изтрие следите си.
