Процедурите, които правим, са на световно ниво, твърди началникът на отделението по гастроентерология в Комплексен онкологичен център - Враца
Д-р Румен Стефанов е роден в Оряхово, където завършва и средното си образование. През 1986 г. завършва медицина в Медицинска академия София и започва работа във вътрешно отделение в болницата в Оряхово, където работи до 1995 г. Там е и управител на болницата в периода 1989 - 1991 г. През този период придобива последователно специалности по "Вътрешни болести" и по "Гастроентерология и диететика". От 1995 г. е началник на второ вътрешно отделение при МБАЛ "Хр. Ботев" Враца, а от 2005 г. е началник на отделението по гастроентерология при Комплексен онкологичен център Враца. Управител е и на Медицински център "Санита" - Враца. Има дъщеря - лекар в Германия.
Д-р Стефанов, Вие сте началник на отделението по гастроентерология към Комплексния онкологичен център във Враца. Скоро бяхте номиниран за приза на БЛС „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина“, което е безспорно висока оценка на вашия професионализъм. Какво се крие зад това признание?
Да. Ако трябва да отговоря с две думи на въпроса ви, то трябва да кажа „Много труд“. А по-обстоятелствено за вас и за вашите читатели… Ежегодно Българският лекарски номинира изявени лекари за приза „Лекар на годината“. Тази година за първи път е формулирана номинацията „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина“. Районната колегия на БЛС във Враца номинира именно мен в контекста на фактите за нововъведенията направени от мен от началото на професионалното ми развитие. В резултат на тази номинация ми бе връчен и съответния плакет на тържествена церемония организирана от БЛС в София.
С какво точно сте допринесли за развитието на медицината и по-конкретно на вашата специалност – гастроентерологията във Врачанска област?
Действително по-голямата част от новостите, които въведох в клиничната практика са в обема на тясната ми специалност – „гастроентерология и диететика“, но не са малко и новостите, които въведох в медицината изобщо. От 1986 до 1995 г. работих в болницата в Оряхово. Там попаднах в един млад и амбициозен колектив, ръководен от покойния вече д-р Стояновски – един емблематичен и енциклопедичен лекар, който бе моят учител по вътрешни болести. Желанието ми да специализирам гастроентерология и липсата на друг такъв специалист ми даде възможността да бъда иноватор в много насоки. Там за първи път във Врачанска област и в Северозападна България въведох спирането на кървенето от стомашно-чревни кръвоизливи, чернодробната биопсия за прецизиране на болестите на черния дроб, откриването на Хеликобактер пилорната инфекция, причиняваща гастритите, ерозиите, язвата и рака на стомаха, колоноскопията – изследването на дебелото черво със специален гъвкав ендоскопски апарат и други.
И от кого се учехте?
В онези години нямаше интернет, нямаше достъп до международни конгреси и чуждестранен опит, а българската специализирана литература и преводната такава бяха оскъдни. Нямаше и специалисти, освен в университетските центрове. По тази причина обучението провеждах в софийските клиники или като самоучение в Оряхово. Разбирате, че този начин на обучение отнема много време, много лични средства и много, много труд.
Как се разви професионалното ви израстване след това?
От 1995 до 2004 г. бях началник на ІІ-ро вътрешно отделение – по гастроентерология и токсикология при МБАЛ „Христо Ботев“. Там за първи път във Врачанска област и в Северозападна България въведох аргон-плазмената коагулация и полипектомията на предракови заболявания на хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника и дебелото черво. Също през този период въведох и инжекционната склеротерапия на вариците на хранопровода – това са разширени вени в хранопровода при болни с чернодробна цироза, кървенето от които обикновено е с фатален край.
От 2005 г. сте началник на отделението по гастроентерология към онкологичния диспансер – сега вече Комплексен онкологичен център във Враца. Разбирам, че тук също сте въвели много новости в диагностиката и лечението на онкологични и болни с други заболявания. Какви са те?
Да. Така е. Естеството и спецификата на работата ни в онкологията наложи за кратко време след 2005 г. да въведа доста методики, техники и прийоми за първи път в Северозападна България, а някои и за първи път в провинцията. През този период съдействие ни оказваше доскорошната управителка на онкологичния център д-р Жулиета Цолова, а сега и д-р Григор Томов. Иновативните медицински достижения бяха интраоперативната ехография /методика, при която по време на операция се осъществява ехографско изследване на черния дроб и други вътрешни органи с цел откриване и детайлизиране на промени неоткрити преди от обичайната ехография и от скенера – б.р./, аблативната терапия на чернодробен рак и метастази в черния дроб, тънкоиглената и тъканната биопсия на доброкачествени и злокачествени тумори под ехографски контрол, балонната дилатация на доброкачествени и злокачествени стенози на стомашно-чревния тракт, поставяне на перкутанни гастростоми /за хранене при болни, при които храната не може да се поглъща или не може да премине през хранопровода до стомаха – б.р./, пункционно и дренажно лечение на кисти, абсцеси и други патологични течни колекции, ендоскопско вразково лигиране на варици на хранопровода и на хемороиди, талк-плавродеза /процедура, която се прилага за лечение на големи плеврални изливи , обичайно при онкологични заболявания, които не се повлияват от лекарствената терапия – б.р./. Освен това въведохме, заедно с уролога д-р Явор Семерджиев перкутанната нефростомия - методика, чрез която задържаната урина в съответния бъбрек в резултат на запушен пикочопровод се отвежда по специално поставена за целта тръбичка и бъбрекът продължава да функционира, а не загива. Едно от следващите ни достижения е т.нар. субмукозна дисекция на гигантски полипи и ранен стомашен рак на стомаха или дебелото черво. Чрез тази техника новообразуванията се отстраняват чрез съответни приспособления с помощта на гастроскоп /апарат за изследване на стомаха – б.р./ или колоноскоп /апарат за изследване на дебелото черво – б.р./. С гордост ще изтъкна, че през 2009 г. въведохме контрастно-усилената ехография, като ние бяхме първия център въвел я в провинцията и третия в страната, след два в университетнски болници. Този ехографски метод дава възможност чрез въвеждането на контрастно вещество венозно да се изобразят невидими чрез обикновената ехография или скенер промени в черния дроб, а по характеристиката на контрастното усилване да се заключи с голяма вероятност каква по-точно е болестта.
Д-р Стефанов, медицинската терминология, с която представяте нещата вероятно ще затрудни значителна част от читателите ни. Бихте ли представили следващите нововъведения, които сте направили за първи път в Северозападна България по-разбираемо?
Медицинската терминология не е понятна за широкия кръг от читатели, слушатели и зрители. Тя не може да се представи с широкопопулярни термини, които в повечето случаи са и възмутителни, и неточни. Аз предпочитам да използвам правилните медицински термини с кратки пояснения. Та нали вие, медиите, имате за мисия да образовате и обучавате читателите си и те от това познание да имат само полза.
Какво нововъведение последно въведохте в медицинската Ви практика?
През 2016 г. въведох поставянето на саморазширяващи се стентове при стеснения на хранопровода /обикновено от рак на същия или от белодробен рак – б.р./. Това са устройства /тръби/ от метална мрежа, които се поставят в зоната на стеснения свити, разширяват се там и по този начин храната може да преминава през стеснения участък. Едно от най-значимите ни достижения в иновативната медицина в Северозападна България е въвеждането през 2010 г. и основно след 2012 г. в клиничната ни практика на ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография и свързаните с нея интервенционални процедури.
Какво представлява това плашещо наименование? При него със специален апарат се прониква до изхода на жлъчните канали в дванадесетопръстника и там с голям набор от инструменти се контрастират (изобразяват) жлъчните канали и панкреасния канал, разрязват зони на стеснение, осъществяват се балонни дилатации, изваждат се камъни от жлъчните канали, поставят се протези (тръбички) в панкреасния канал или в жлъчните канали при стенози от доброкачествени или злокачествени заболявания. Когато това не е възможно технически, ние поставяме билиарни дренажи – тънки тръбички в запушените жлъчни канали през кожата под ехографски контрол и по този начин се дава път за изтичане на застойния жлъчен сок и се спира прогресивното увреждане на черния дроб. Удължава се живота на болните. Това изследване и лечебните процедури свързани с него се осъществява в шест провинциални болници и в няколко столични. Специалистите, които го извършваме сме двадесет - тридесет души в страната.
Толкова много модерни и съвременни диагностични и лечебни методики, които извършвате вероятно правят деня ви винаги интересен?
Интересен е като… палитра. Пъстър. Но трябва да подчертая, че почти всички тези иновативни техники изискват невероятно голямо психическо напрежения, а някои от тях и физическо. Поне веднъж седмично от мен тече пот на струи. Това е отдаденост.
Отдаденост. Добре го казахте. Със сигурност имате много благодарни пациенти?
Да, със сигурност, но благодарността на пациентите е тема с различни окраски. Повечето пациенти не могат да разберат какво си направил за неговото здраве, колко усилие си вложил и че процедурата е извършена не на врачанско, не на българско или на балканско, а на световно ниво. Струва ми се, че те повече се впечатляват от това, дали им се усмихваш, дали ги потупваш по рамото. Не че това не е важно, но не е най-важното за здравето им.
Кое е най-интересното, което ви се случи напоследък?
Един от случаите, за които се сещам, е болна с голям камък в жлъчните канали – 23 мм при нормална ширина до 7 мм на канала, който разчупихме и отстранихме, по който начин спестихме на пациентката една тежка и свързана с много усложнения хирургична операция. До скоро най-големия камък, който сме изваждали от жлъчните канали беше 17 мм. И това е своеобразен рекорд.
Има ли млади лекари, които да обучавате?
За съжаление, както знаете, няма много млади лекари. Цифрата на напускащите страната лекари е близка до тази на завършващите медици. И за пример, добър или лош – преценете сами, моята дъщеря и зет ми вече от 3 години са специализанти в Германия. От това губим ние, техните родители, но губи и държавата, ако изобщо може да се говори, че има държава като стопанин на тези 111 000 квадратни километра. Но в състава на екипа ни освен д-р Атанасов – един великолепен ендоскопист е и д-р Петкова, която специализира гастроентерология и овладява бързо и доста добре тези методики. А аз се чувствам прекрасно, че имам възможността да обуча някого, да предам опита си. Защото смятам, че ако не си научил никой на твоите умения в живота и в професията – напразно си живял.
Какво предстои?
Не мога да кажа нищо конкретно, защото идеите които имам и готовността на екипа ми да въведем още нови методики е свързано със средства и апаратура. За съжаление както министерството, така и общината ни заявиха, че вероятността да заделят средства за апаратура и респективно за здравето на онкологично болните в Северозападна България е тревожно минимална. А това е тъжно.
Вашите достижения вероятно са достигнали до всичките ви колеги в областта?
Не. Няма система или методика, чрез която да бъдат запознати конкретно всички лекари, а вашата медия е първата, която ще ги популяризира. Повечето колеги в хода на съвместната ни работа са запознати с това, което нашия екип работи, но не всички, поради което все още има колеги, които заявяват на пациентите си, че тези методики се работят само в София. С настоящето ръководство на КОЦ - Враца сме обсъждали да провеждаме ежегодни симпозиуми с общопрактикуващите лекари по този въпрос и срещите предстоят.
