Иван Попов – роден в село Градец, живее в село Градец, община Видин. Завършил Висш селскостопански институт „Васил Коларов“ град Пловдив, специалност “агрономство“. Занимава се със земеделие и селско стопанство, калемене, ашладисване, подрязване на плодни дървета . Работи в областна служба „Земеделие и гори“ – град Видин. Семеен, има син.
Напоследък във Видин ставаме свидетели на факта, че се отсичат дървета в града , защото са болни или опасни за хората. Съществуват ли други решения, с които да се съхранят болните дървета, а не да се отсичат? Всъщност може ли да се излекува болно дърво?
Да, може. Най-напред трябва да се види причината, поради която се проявява болестнотворния процес и съответно да се предприемат нужните мерки. Възможно е. Болестта се проявява, когато дървото е недохранено , има недобро снабдяване с хранителни вещества. Хранителните вещества могат да се привнесат в околокореновата система на дървото. Другият момент, който най-често се среща при болните дървета, е липсата на вода, най-често при засушаване. И тука ще вметна - в нашия Крайдунавски парк се отрязоха големи борове, които бяха в централната част по протежение до хотел „Ана Кристина“. Когато бяха отрязани тези борове отидох до тях и преброих годишните им кръгове, бяха около 80, т.е. на толкова години бяха боровете. Но последните 18-20 кръга бяха много тънки, което означава, че са били в лоши условия. Точно по това време градината не се поливаше и съответно годишният прираст беше малък, оттам започнаха да съхнат долните клончета на дърветата. Докато в един момент бяха определени като болни, съхнещи и опасни вместо да се поливат обилно. Това е най-елементарното. Това личеше в кръговете на ствола на боровете. Та има как едно болно дърво да се спаси.
Ние, хората нанасяме ли вреда на дърветата и другите растения съзнателно или несъзнателно?
Ще посоча един пример, който ми правеше неприятно впечатление при последното асфалтиране на алеите в парка. Машините, които бяха влезли да асфалтират, бяха ожулили и свалили кората на доста дървета, на липите. Това беше най-очевадно. И липите и досега боледуват и се мъчат да се възстановят, а минаха доста години оттогава. И процесът продължава бавно да се задълбочава. Ако се подаде ръка на дърветата, те ще се съвземат и ще затворят раните си. Но няма кой. Тогава се опитах да споделя с някой, нямаше с кой. Продължавам да желая да споделя, защото ми е болно. Има как, има начини. Трябва някой да го направи.
Какво се случва с едно дърво, ако подрязването на клоните не е извършено правилно?
Когато не се отреже правилно един клон, дървото почва да засъхва, остават чепове, които стават язви. Особено при дърветата с мека дървесина, каквито са липите. Тези чепове започват да съхнат и се образуват като кратерчета и продължават навътре във вид на хралупа. А на моменти даже към стъблото към корена се виждат сруйки лепкава кафява течност. Просто тази язва, този гнилостен процес намира начин някъде да изтича. Всеки, който минава в градината може да го види това нещо. Най-елементарното при хората и при животните, когато има някакъв такъв процес се слага дренче, за да може да се освобождава, обработва се с нужните препарати. Такива агрохимически препарати има в селскостопанските аптеки. И с най-елементарните препарати този процес може да се овладее. В Италия съм видял маслинови градини на 80 и повече години, в които дървета са се обраували хралупи, но хората ги поливат и обработват с препарати и тези дръвчета живеят и дават обилна реколта. А тук дърветата не се обработват и се режат.
Има ли значение как точно ще се подрежат клоните на едно дърво?
Да, разбира се.
Когато е направен правилно отрезът, дървото си затваря раната. А там, където не е направен правилно, се получава това, за което говорим – засъхване на чеповете, които се оставят и съответно гнилостни процеси. Малко трябва, но навреме. Даже и да се забави, пак има начини да се върнат нещата и да се задържи процеса. Най –лесно е да сложим кръст, да го обявим дървото за опасно. А едно отглеждане на десетилетно дърво коства много усилия.
В нашия парк периодично си отиват дърветата по тази причина – обявяват се за опасни и се отсичат. Ще дам един пример. Между театъра, Летен кът и Художествената галерия имаше огромно дърво от рода „ясен“, което е дълговечно дърво с мощна корона. Това дърво беше орязано неправилно. Имам даже снимка на това дърво, споделях го с приятели като им казах, че след две, три години дървото ще изсъхне и ще бъде отрязано. Това се случи по-късно. Когато го отрязоха ми беше мъчно. По мой манталитет отидох до дървото и изброих над 100 годишни кръга. Тоест това беше вековно дърво. Просто малко трябваЗа да се съхранят дърветата и тогава ще ни радват със своята зеленине и сянка. Видинчани са свидетели, че се засаждат млади дървета, но и за тях не се полага нужната грижа. И тогава дърветата изсъхват.
Поливането в градината е доста трудно, с водоноски, маркучи, поливната система не работи. Съществува ли възможност да се направи нещо за освежаването на Крайдунавския парк?
Аз си мисля, че поливната система от тръби в земята я има все още. Не е трудно да се направи при наличието на близостта на река Дунав. Колко е една помпена инсталация. Жалко е. Пролет видинчани са изправени пред опасността дали няма да ни залее реката, а през юли, август става противоположното – градинката е изсъхнала , а водата е на метри от нея. Имах някакава идея, мисля да направя и макет как на съществуващите понтони да се сложи една помпа и която по най-елементарния начин да се задвижва от силата на водата, с една малка водна кула и да се полива градината. По най-елементарния начин. Няма да измисляме топлата вода. Има го. Живял съм доста време в Италия и знама как там се грижат за зелените градини и съм участвал в поддръжката им. В създаването, поддържането и ползването на такива инсталации.
Вие самият как поддържате своите градини и площи, които се намират в село Градец?
На полето съм засадил около 150 дървета, а в двора, у дома имам около 120 дървета. С толкова много дървета нямам физическо време да се грижа за всички. Но съм си направил под земята инсталация над 100 метра от полиетиленови тръби, които са евтини и с които поливам до всяка точка на градината.
Кога се правят резитбите?
Резитбите ги правя най-вече зимата. Това е препоръчително за големите отрези и те се правят, когато дърветата са в покой. Лятото не се прави рязане, само в краен случай. Ще споделя един малък факт, който малцина го знаят. Пожълтяването на листата преди да минат в покой дърветата, се дължи на връщане на част от хранителните вещества, които са в листата към дървесината, които помагат дървесината да доузрее, да се подхрани и да се подготви за неблаоприятния период, който идва /късна есен, зима, студ/. И на това се дължи оцветяването. Природата е много рациаонална, тя не прахосва. Останалите листа падат около дървото, изгниват и го подхранват.
По какъв начин правите резитбите и какви замазки използвате след това?
Задължително насочвам вниманието на всеки, който е около мен и ме пита, правилният отрез трябва да е гладък и след това се замазва с овощарска замазка. Сам си правя за моите нужди овощарската замазка. Правя два вида, едната е изцяло природна , другата е синтетична. На мен повече ми харесва натуралната. Тя се състои от борова смола, пчелен восък, мазнина и малко спирт. Много се радвам, когато видя, че има рана и след време е започнала да се затваря, тоест дървото оздравява. Преди това я обрязвам до здраво и обработвам със замазка. Усеща се, че растението е живо, че се справя, че връща нормална си кондиция.
Търсят ли Ви хора за съвет в земеделието?
Винаги, когато човек търси съвет и е благоразположен, аз помагам със съвет и действие. Аз съм отворен и го правя независимо от възраст, пол, религия, националност и т.н. Сещам се за една италианка, която искаше да прави екоселище в Италия. И потърси от мен съвет , аз не й отказах.
Какво е състоянието на градската градина в момента според Вас?
Според мен доста от дърветата имат нужда от грижа. Наблюдавам засъхнали клони, виждам кратерчета, където са засъхнали чепове. Това е добре да се почисти, да се обработи, нищо , че е минало доста време. Винаги има възможност. Най-лесно е да се сложи кръста, да се включи моторния трион и да се унищожи. А доста по-трудно, но много по-удовлетворително е да дам на дървото втори шанс. Ако функционираше една нормална поливна система щеше да е много по-различно за храстовидните и тревите. Ако с тример се изчисти само тревата, която избива покрай бордюрите, една малка козметична намеса и градината ще придобие съвсем друг облик. За това вече не се коментира. Сега просто отвръщаме поглед и си мислим, че като не му обръщаме внимание , то не ни влияе и не ни засяга. Една хармонична цветна градина, подредба , оформянето на алеи подсъзнателно ни влияе в положителен аспект.
Има видинчани, които не само че не пазят това, което имаме, но и късат, чупят клони, изскубват цветя, нанасят вреди на зелените площи. Какво е твоето мнение за това поведение?
Нещата тръгват много отдалече , още от майчината утроба. От семейството, от училището. Когато няма правилна насока за възпитание, обучение тогава всичко отива натам. Когато децата и хората нямат отношение към малката мушичка и буболечката нещата отиват там, където не трябва. Ценностната система е обърната наопаки. Само с приказки не става, трябва да има модели на подражание. Те са оскъдни и почти липсват в нашето общество. Един родител, средностатически гражданин не се замисля, че той докато върви хвърля, къса, руши или гради , е пример за подражание на детето си. Той си мисли, че детето е малко и не разбира, но има моменти, които остават толкова трайно в нашето съзнание, че ни преследват до края на дните ни. Ето аз имам такива спомени. И пак казвам – необходими са ни модели за подражание. В къщи пред дома съм превърнал едно общинско място в малка градина. И се радвам, когато минат младежи и се впечатлят, и ми е приятно. Не го правя за мен, правя го за всички, които ще се зарадват. На мен ми е комфортно за душата и за другите също.
Какво Ви дава контакта с природата ?
Всичко ми дава природата. Ще направя паралел с човека. Усмивката на човек дава много, а не струва нищо. Природата ни дава много, но всеки може да се докосне и да се ползва от нея дотам докъдето той е израстнал. Човек с по-груба природа ще търси от дървото дърва за огрев, за строителство, плодове за храна. Човек с по-фина природа ще се наслади на присъствието на дървото, защото то е живо същество. Природата е уникална, велика.
