Съвместна изложба, посветена на Света гора, събра във Видин двама знакови творци.
Андрей Янев е художник, който има редица творчески национални и международни проекти и престижни награди в областта на изкуството. През последните 15 години е сред най-дейните участници в проектите, свързани със Света гора. Той превърна Атон в една от основните теми на своето творчество, чрез която е разпознаваем както в България, така и в различни европейски столици. Учредител и член на Управителния съвет на Центъра за културни и семиотични изследвания. Капацитет в популяризирането на исконните ценности на Светогорските манастири у нас.
Мирослав Дачев е професор по семиотика на изкуството в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”; учредител и председател на Център за културни и семиотични изследвания. Автор и ръководител на проектите „Атон в българската култура и словесност” (2004-2006), „Света Гора и българската култура” (2007-2011) и „Светите земи и българската култура” (от 2012), които представя в поредица от авторски изложби фотография и множество презентации и публични лекции у нас и в чужбина. Автор на четири тома от „Библиотека Атониада”, посветени на св. Георги, св. Никола, св. Иоан Кръстител и св. Мария Магдалина.
Защо правите съвместна изложба?
Защото Центърът за културни и семиотични изследвания е нещо, което е събрало приятелство, което от години ни свързва и всъщност това са нашите съвместни похождения и инспирации от едно свято място, което искаме да споделим с другите.
Заедно сте били на Атон?
Андрей Янев: Да, ние постоянно сме заедно. Пътували сме не веднъж, много пътувания имаме. Всъщност това са рисунки, преживяни от всеки един, споделени през обектива на проф. Дачев и моите директни документални впечатления от Света гора в тази изложба.
Колко пъти сте били на Света гора?
Проф. Мирослав Дачев: Над 40 пъти, точно не мога да Ви кажа колко. Това са повече от половин година усещания , попиване на духовност в това свято място.
Има още един отговор защо са заедно фотографиите и рисунките. Те могат да бъдат отделно, те са и били отделно неговите и моите неща. Решихме, че така заедно има диалог и че заедно казват повече неща за духовността на Света гора. Решихме го преди пет години, през 2012 година, когато за първи път направихме изложба с това заглавие „Атон в рисунки и фотографии“. И открихме, че всъщност това не е заглавие на една изложба, а на една идея, от която може да има различни изложби. Тя е показвана в различни места- София, Бургас, в няколко български града в различен вариант. Променят се не самите рисунки и фотографии, а начина, по който ние гледаме на тях. Съответно тази изложба е била само в Троянския манастир в този си вид. Откъдето тя и дойде във Видин.
Предполагам, че това, което виждаме, е много малка част от нещата, които сте сътворили?
Андрей Янев: О, да. Няма как всичко да обхванем и да бъде показано. Целта е да бъде споделено с хората.
Смятате ли, че с тази изложба посетителите могат да се докоснат до атмосферата на Света гора?
Проф. Мирослав Дачев: В никакъв случай. Ако тази изложба стои един месец тук и ние всеки ден говорим на тази тема пак няма да успеем да изчерпим темата.
Андрей Янев: Не е същото, няма как. Това са споделени мигове.
Променихте ли се след престоя си там и по какъв начин?
Андрей Янев: Всяко пътуване ни променя. Видимата външна проява се надявам да е в моето смирение. Защото това е най-трудното нещо – човек да бъде смирен. Всички боледуваме от его и се надявам да успяваме да го потушаваме чрез светините.
Проф. Мирослав Дачев: Аз не мога да го опиша с думи. Надявам се, че е към по-добро. Няма как да се опише.
Монасите, които живеят там наистина ли са много смирени ?
Андрей Янев: Мисля, че да.
Проф. Мирослав Дачев: Те затова са там, с тази идея. И дори, ако някои постигат това смирение много бързо, а други по-бавно, с по-големи усилия, в крайна сметка всички те го търсят. Затова са там. Най-вероятно ние ходим заради същото. Без да постигаме техния начин на живот, тяхната цел и без оставане там завинаги.
Как протича един ден на един поклонник ?
Проф. Мирослав Дачев: Ще опиша първите дни на един поклонник – стъписване, плахо оглеждане, запознаване с нравите. Стъпването за първи път е поразяващо, не отговаря на описанието в книгите, много различно е. И слушате едни напътствия – къде трябва да отидете. Много е важно кой е манастирът. Ако е манастир от ранга на Ватопед, където условията са изключително пригодени за поклонници, човек може да си помисли, че на Света гора е раят. Ако обаче отиде в манастир като Констамонит, където няма ток и условията са коренно различни, той може да си помисли, че хората идват тук за да подчиняват тялото си и да извисяват духа си. Тоест много зависи къде сте, много зависи в кой манастир сте, много зависи дали наистина сте за първи път. Когато имате съответните контакти и ходите дълги години и имате някакава изследователска нагласа и мисия, тогава денят протича по друг начин. Но служба и смирение са водещите начала в деня на един поклонник.
Как успявате да се върнете към съвременния ритъм на живот след Света гора?
Андрей Янев: Трудно е. Първото ми впечатление, когато се върнах в цивилизацията бе, че светът е безумно безцветен. Еднакво облечени хора, еднакви реклами, еднакво излъчване. Докато общението с висшата сила на Създателя е нещо различно. Това е мое мнение. Това е персонално наше усещане.
Съхранява ли се на Света гора българският дух?
Проф. Мирослав Дачев: Българският дух е опасна подмяна на същността на Света гора, защото е бил в няколко манастира, а сега само в един. Ако отидете там в ХVІІ век, както разказва пътешественикът Василий Барски, ще чуете богослужение на черковнославянски в шест обители, ще видите много ръкописни книги на старобългарски или по-късни периоди на езика.
Но, ако отидете днес, български език ще чуете само в манастира Зограф. Така че там има друг дух - това е духът на православието, това е духът на християнската религия, в който българи, гърци, сърби, руси, румънци и монаси от други народности са заедно. Не бива да се подменя идеята за Света гора с идеята за българския манастир. Света гора е нещо много по-голямо. За нас Света гора като българи е много важно, но тя е нещо по-голямо.
Андрей Янев: Не се изчерпва само с българския манастир, както голяма част от хората си представят. Това е компилация от много нации, които са създали страхотна култура. Която е под формата на икони, стенописи, книги.
Кое е нещото, което най-много Ви впечатли?
Андрей Янев: Непрекъснато все нови и различни неща. Неотлабващата сила на светините, до които човек като се докосне получава отговор на своите молитви.
Проф. Мирослав Дачев: Думата е концентрация. Толкова малко място и всяка минута – молитви, камбанен звън, запалени свещи, молитви, камбанен звън, запалени свещи, реликви, чудотворни икони. Вървиш в един кръг, който просто толкова силно не може да се усети в друга точка на земята. Има прекрасни църкви на много места по света, и по-стари и по-големи, и по-въздействащи. Но такова малко място с такава концентрация няма никъде.
Знаем, че жени не могат да посещават Атон, Вие смятате ли, че така трябва да бъде?
Проф. Мирослав Дачев: Считаме, че след като тези хора, които са конституирали Света гора, тези хора, които с декрет през годините, бидейки светска власт, са им давали това право, считаме, че каквото искат тези хора, трябва да бъде така.Това е тяхна територия. Както когато отида в един женски манастир, ми кажат, че нямам право да вляза, това е правото, което е конституирано.
Андрей Янев: Важното е че я има Света гора и православието стои там със силата си и непреходността си.
