Ирена Митева е майка на осъдения на 4 години затвор и обезщетение от 70 000 лева Николай Николов. Присъдата, издадена на 20 октомври от Върховния касационен съд, е окончателна. Тя е постановена за деяние, извършено на 4 август 2013 г. в дискотека „Екстази“ в Бяла Слатина, за което „Конкурент“ разказа вчера. Според нея, Николай е осъден, без да бъде доказана вината му, тъй като срещу него на подсъдимата скамейка са били синовете на прокурор и кмет. Представяме ви гледната точка на една майка, която твърди, че детето й е невинно. Бихме предоставили думата и на други замесени в случая, стига те да го пожелаят.
Процесът се проточи от 4 години. Бяха издадени оправдателна и толкова бързо след нея имаше осъдителна присъда, което ме кара да подлагам на съмнение правосъдната система в България.
Онова, което сполетя сина ми, според мен, е нагласено. Това обаче става с много пари, власт и контакти, каквито ние нямаме. Колкото повече се боря за справедливост, колкото повече казвам истината, толкова по-лошо става за мен и семейството ми...
Огорчена и обидена съм като майка, разочарована съм като гражданин на тази държава. Ако проследите формулировката на обвинението – от опит за убийство през средна телесна повреда, където бяхме оправдани, а след това – ефективна присъда от 4 години затвор с обезщетение от 70 000 лева за средна телесна повреда! Присъдата е издадена при жив човек, както и при почти никакви доказателства на обвинението срещу сина ми. Нито е намерен ножа, с който е наръган Павел Викторов, нито експертизите показват, че синът ми би бил възможен извършител на деянието.
Обвинението се крепи на свидетелските показания на един, който излежава доживотна присъда в затвора за убийство и не е бил на мястото на инцидента при възникването на боя, и на Мартин Чоков, който е с гривна. На сина на кмета на Галиче Ценко Чоков му предстоят съдебни дела, както и на други двама охранители в заведението, които вместо да предотвратят скандала, са се включили и са пребили моите синове. Големият ми син Николай е със счупен нос след боя, малкият – Венислав, също е пострадал. Никой по време на процеса не обърна внимание на факта, че Николай е влязъл, за да спасява брат си от разярилите се биячи.
Делото тръгна в окръжния съд на Монтана, понеже бащата на бодигарда е Веселин Вътов, прокурор от Враца, а съпругата му Евгения Симеонова е заместник-председател на окръжния съд. По време на процеса видяхме отношението, което колегите им имаха към прокурорския син и към двамата адвокати, наети по делото. Тук е мястото да кажа, че Павел даже не е имал договор, не е бил на работа в заведението, но е носел отличителна тениска, подобна на останалите охранители. На първа инстанция нахъсаната прокурорка повдигна обвинение с формулировката опит за убийство. Делото започна 6 месеца след случката от 4 август 2013 г. Преди да започне процеса в Монтана, синът ми Венислав беше нападнат втори път от Мартин Чоков и като че ли това ги амбицира. Мисля, че тогава се договориха с прокурорския син и започна нашето страдание. Намериха си и „свидетели“, които доказаха, че са видели Николай да вади нож, при положение, че останалите 60 човека в заведението не са виждали такова нещо...
А каква е истината? Николай влиза в заведението, където вижда, че бият брат му и се притичва на помощ. Тогава е ударен от един от охранителите, след което скачат и други започва масов бой. В суматохата е изваден нож. Намериха се хора, които казват, че този автоматичен нож е на Мартин Чоков, на когото е и боксът, с който е бит Венислав. Но кметският син не беше проверяван, не беше претърсен. А моите деца отиват в болницата – големият взима малкия, обажда се на тел. 112, за да уведоми, че има и други пострадали в дискотеката. Експертизите доказаха, че кръвта по Николай не е от охранитела, никой не намери оръжието на престъплението – ножът, но въпреки това прокурорите успяха да убедят съда, че моето дете е виновно.
Съдията в Монтана, очевидно добър юрист, разбра каква е работата и даде условна присъда на Николай по повдигнатото обвинение за средна телесна повреда. Те го обжалваха в Софийски апелативен съд, където потвърдиха условната присъда, така делото стигна до Върховен касационен съд, откъдето го връщаха два пъти в САС заради доизясняване на обстоятелствата.
През това време правиха какво ли не – адвокатите на прокурорския син поискаха да се направи психологическа експертиза на сина ми Николай. Експертите-психиатри доказаха, че той не е агресивен и ако е ударил някого, го е направил в условията на неизбежна отбрана. Понеже това не се наказва, последваха оферти към мен да платя 30 000 лева, за да оттеглят обвиненията. Ние обаче не поддадохме. Още от първия ден знам, че синът ми не е способен на това деяние и че не е извършил нищо нередно. Нямаше как да приема!
Много се проточиха нещата, докато не попаднаха на правилния съдия в САС, където нещата се обърнаха по възможно най-гнусния начин за нас. Отиваме за съдебно заседание, на което ще четат присъда. Очакваме да го признаят за виновен в нанасяне на средна /или по-лека/ телесна повреда, но изведнъж съдия Вера Кънева каза, че не може да бъде четена присъда, тъй като липсва актуално свидетелство за съдимост на подсъдимия. Доколкото ми е известно, това е работа на съдията, а не на защитата на подсъдимия, т.е. магистратът трябва да е прочел всички възможно документи, за да издаде възможно най-обективната присъда. Още повече, че заседанието може да се спре за 5-минутна пауза, в която по електронен път да бъде изискана такава справка от съда в Бяла Слатина. На следващото заседание беше променена формулировката на обвинението, а Николай беше осъден на 7.5 години затвор и обезщетение от 70 000 лева.
Последната ни възможност беше да обжалваме пред ВКС. Бяхме притиснати до стената. Дадох гласност на случая по столични медии. Говорих с вицепрезидента Илияна Йотова, на която разказах, че вече знам каква ще е присъдата на сина ми на ВКС – вече бях „информирана“ доста преди да бъде напечатана присъдата, че Николай ще отиде за 4 г. в затвора и ще трябва да плащаме 70 000 лева. Поводът беше отпразнуван шумно в Галиче...
Питам: срещу кого да се боря?! От една страна натиска Ценко Чоков с парите си, за да не излезе виновен сина му Мартин. Вече и не можем да обжалваме, защото делото ще се върне отново в Монтана, където разбрахме колко уважаван е бащата на охранителя Павел Викторов.
Остава ми да чакам само кога ще дойдат, за да отведат Николай в затвора и в кой затвор ще го разпределят. Това ли заслужавам? Синът ми е дипломиран икономист, не е криминално проявен. Другият – Венислав, също е висшист и той няма криминални прояви. Просто попаднаха на неподходящото място с неподходящите хора...
Преди малко бях в прокуратурата /разговорът се роди в петък, 3 ноември – б.р./. Няма промяна. Единственото по нашето дело е, че едно момче си е оттеглило показанията под наситк на Чокови. Ние нямаме техните връзки и възможности. С кого да се боря? Аз вярвам на това, което присъжда съдът. А срещу мен е синът на прокурор. Вие мислите ли, че имам шанс?
Бях и при омбудсмана Мая Манолова. Посъветваха ме да се обърна към Европейския съд за правата на човека в Страсбург...
Навсякъде се срещам с една стена и колкото повече блъскам в нея, толкова повече страдам. Аз и моето семейство, потърпевши са децата ми!
В България решенията на съда са автономни. Г-жа Йотова ме посъветва да се обърна към Инспектората на Висшия съдебен съвет, за да провери целия процес. Никой не дава гаранция, че присъдата ще се промени, най-много да накажат някой съдия. И то само в случай, че установят нарушения. А аз искам детето ми да не гние в затвора!
Докато траеха съдебните ни неволи, два пъти ни палиха. Вече се успокоиха нещата, след като ги задържаха Чоковите.
Твърдо съм решена да подам жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Но съм отчаяна, защото колкото повече се боря, толкова по-зле става за мен и децата ми.
