Правосъдието в България понякога е много милостиво, а друг път – безпричинно жестоко. Колкото и да се опитва човек да запази самообладание и да си повтаря, че съдебните решения се изпълняват, а не се коментират, след историята на Николай Николов, ми се иска да избягам от милата ни татковина.
Става дума за младия мъж от Бяла Слатина, който беше осъден на 4 години затвор и обезщетение от 70 000 лева заради недоказано, според близките му престъпление. Случката е от 4 август 2013 г. - тогава в дискотека "Екстази" настава масов бой, а Николай влиза в заведението, за да отърве от ударите по-малкия си брат Венислав. По-късно прокуратурата му повдига обвинение за телесна повреда...
Няма спор, че за всяко престъпление трябва да има наказание. Но еднакъв ли е аршинът, когато магистратите дават по 3-4 години условна присъда за убийство на пътя и когато изпращат зад решетките млад мъж за недоказано категорично престъпление? Струва ми се, че присъдата към брата, влязъл в дискотека, за да отърве от жесток побой своя най-близък роднина, е повече от жестока. Тук изобщо не споменавам факта, че докато стигне до последната инстанция, делото се е въргаляло 4 години, като различните инстанции по различен начин са определяли вината на посочения от обвинението като извършител. Както вече казах, съдебните решения са за това да се изпълняват, но... доколкото си спомням основен постулат в правото беше, че не бива нито един, за когото има съмнения, че е невинен, да влиза зад решетките. Ако наистина има справедливост в България, то е редно да бъдат проверени и показанията на онзи свидетел, който е заявил, че е бил заплашван. В противен случая ще съм сигурен, че Темида не само има превръзка на очите, но е и сляпа!
Георги Александров, главен редактор на в. "Конкурент"
