Малинка Башлийска - родена в село Тошевци, община Грамада през 1947 година. Завършва девическото училище “К.А.Тимирязев“ във Видин. Продължава образованието си в институт за начални учители - Плевен. Връща се във Видин и започва работа като комсомолски организатор на Техникума по индустриална химия. Успоредно учи задочно „Финанси и кредит“ в Свищов. Работи последователно в Комсомола до 1980 година, в Търговията като ревизор, в Профсъюзите като специалист по кодекса на труда, в СМК като профпредседател. Продължава да работи като специалист ТРЗ и личен състав в Института за производство на мляко„Елби“, където се пенсионира. От 2007 година е председател на областен съвет на „Съюз на пенсионерите 2004“ – Видин.
Недка Лилкова
Г-жо Башлийска, Националният протест на пенсионерите, който беше предвиден за 19 октомври се отлага за 2 ноември, четвъртък , 11 часа пред Народното събрание. Защо се наложи промяна на датата?
Оказа се, че организационно не сме достатъчно готови за предстоящия митинг. А ние искаме да бъде много добра организацията, за да постигнем по-голям ефект и да има по-голям отзвук. Това, което предстои да направим е протест –искане, така го формулирахме. В този наш протест-искане сме заложили следните искания към правителството. Първо, искаме преизчисляване на пенсиите за стаж и възраст спрямо осигурителния доход за времето 2015 и 2016 години.
Защо точно за този период?
Защото през 2008 година , когато са преизчислени за последен път пенсиите, осигурителният доход е бил 359 лева. Сега към днешна дата осигурителният доход е 802 лева. Какво значи това? При еднакъв принос и работа на пенсионер, пенсиониран преди 2008 и сега пенсиониран човек, пенсиите изостават от около 85 до 100%. Това е чиста дискриминация. При еквивалентен труд се получава огромна разлика в пенсиите, двойно по-ниска разлика. Това е в разрез с всяка справедливост и законност.
Правителството обаче казва, че няма достатъчно средства за увеличаване на пенсиите. Откъде ще дойдат тези пари?
Това си е работа на правителството. Когато се увеличава минималната работна заплата в обществения сектор и когато депутатите си увеличават заплатите ние не коментираме. Решили - направили. Значи както си решават техните работи, така трябва да решат и нашите, на пенсионерите. Има Сребърен фонд с 3 млрд лв., има професионални фондове, има откъде да ги намерят. Второ, Ежегодно трябва да се преизчисляват пенсиите , за да влезем в синхрон с европейското законодателство, защото имаме забележки по този въпрос.
От нашите пенсии 20% от тях отиват в ДДС. Ако държавата има добра структура и ако няма сива търговия, то тези 20% се връщат в бюджета и най-малко с толкова трябва да ни увеличат пенсиите. Да не говорим за това , че се увеличиха цените на всичко. Като влезе човек в един магазин – всичко е с по-високи цени. Аз вече с моята пенсия гледам цените и се спирам да купувам. Вече не купувам както съм купувала. И не само аз. Ами вижте във Видин. На всеки ъгъл има само магазини втора употреба. Аз не знам другите магазини от какво живеят като няма оборот. Нямам представа. Какво да кажеш?
Какви още искания ще предявите към правителството?
Третото искане на протеста ни е да бъде приет Закона за възрастните хора. Ето сега в социалната комисия е отхвърлен този закон. Защо? По същата причина – не искат хората от третата възраст да живеят нормален, смислен, достоен живот. Да се чувстват уважавани от едно правителство. Най-уязвими са децата и възрастните хора. Децата все пак имат някаква перспектива, а възрастните хора умират като кучета. Обществото ни е длъжник. Децата ни са по чужбина, доктори няма, болници няма, пари за лекарства ням. Да речем един човек от Боровица или от далечните кулски села ако рече да дойде при доктор трябва да плати за автобус отиване и връщане, здравна такса, лекарства и накрая ще се върне без пенсия. А да не говорим, че ако се случи на някой нещо, докато дойде линейката, човек ще предаде Богу дух. И затова хората един по един се топят и си отиват.
Г-жо Башлийска какви са Вашите наблюдения, хората имат ли още надежда или са напълно обезверени?
Има много желаещи, които са заявили участието си в протеста. И на мен ми се струва, че търпението на хората вече се е изчерпало. Някои от тях са много обезверени и смятат, че може да бъде залудо това ходене, но има хора, които искат да направим опит да притиснем управляващите и да разберат, че не може да се продължава така. И отново ще кажа – всяка година трябва да се преизчисляват пенсиите, за да бъдем в унисон с Европейското законодатаелство. В Кодекса за социално осигуряване са заложени още през 2000 година тези неща. Тази порочна система за осигуряване беше въведена от Нейков и тя предполагаше точно този край. Защото още тогава имаше неравнопоставеност между трудовия стаж преди 1997 и след 1997 година. Тогава хората останаха масово без работа, на минимална работна заплата. Тази минимална работна заплата свали коефициента преди 1997 година и на всичко отгоре и осигурителният доход беше нисък , когато се пенсионираха. И високите пенсии останаха за бизнесмени, служители в МВР, държавните служители, депутатите. Всички други хора работят по 12 часа , а се осигуряват на 4 часа и така две години работа им се счита за една. И ето сега, когато са изпаднали така, взимат ниски пенсии.
Възмущавате се и от последното увеличение на пенсиите, което се оказва, че не е никакво увеличение, както бе тиражирано.
Да, излъгаха хората, че от 1 юни ще увеличат пенсиите с 2,4 %. Това се оказа пълна пародия. Оказва се, че това е среден процент увеличението на пенсията. Второ, не се увеличават пенсиите, а се увеличава тежестта на една година трудов стаж. До сега за 1 г трудов стаж тежестта е бил коефициент 1,1. От тази година е 1,126, т.е увеличението е 0,026 и то пак не е според трудовия стаж. Е, това не е ли подигравка с хората? Това е престъпление.
Другото нещо, на което реагираме е увеличението на минималните пенсии без всякаква принципност. Значи хора, които имат необходимия трудов стаж и получават 200 лв пенсия се изравняват с хора, които нямат достатъчно трудов стаж. Тогава какъв е стимулът за младите хора да работят?
Какво липсва на българските пенсионери?
Липсва обединението и подкрепата. Това не е само българска черта. Живяла съм в Италия и съм наблюдавала, че хората там на обществени места изразяват съпричастност, любов, уважение. След това у дома го коментират по друг начин , но поне на обществаните места се проявяват като единни. А ние, българите, се подкрепяме в най-тежките моменти. А иначе за дребни неща създаваме конфликти.
На 7 октомври в София се проведе втория пленум на Съюза на пенсионерите 2004. Какви въпроси се разгледахте?
На пленума обсъдихме основни въпроси, които касаят живота на песионерите в България и проблемите, които ние трябва като съюз да решаваме. На самия пленум председателят г-жа Николова отчете дейността на централния съвет за времето от първия до втория пленум и постави за решаване следните въпроси. Първият въпрос – подготовка и изпращане на Отворено писмо до всички председатели на пенсионерски клубове относно публикациите във всички пенсионерски вестници за конфликта, който се създаде след конгреса. Това е един конфликт от една групичка от шест човека, които обявиха конгреса за нелигетимен и заведоха дело в съда. В Отвореното писмо ние обясняваме, че нашият конгрес е напълно легитимен, и обясняваме избора на председателя. Срещу Съюза се работи целенасочено за омаловажаване на структурата с цел тя да се разбие и да бъдат омаловажавани действията на всички пенсионерски клубове. Защото по същество ние сме много добра организация, която изразява винаги вярна позиция. Защото това са хора мъдри, професионалисти, хора, които разбират за какво става въпрос и може би нашите структури на места корегират местната и централната власт и на някои хора това не им харесва. Второто нещо, което се разгледа – всички пенсионерски клубове съвместно с читалаищата да си регистрират имейл адреси , за да може всичко, което се решава в Централния съвет и всички събития, които предстоят да бъдат получавани в най-кратък срок. На следващо място обсъдихме въпроса за прегледа на художествената самодейност, която предстои да се проведе на 25 и 26 ноември в София. Единодушно се реши да се участва само с един или два състава. Това е така, защото това се прави без пари на обществени начала и наградите са символични – грамоти. Но хората искеат да участват и да се представят, защото почти във всички клубове има такива групи и хората от третата възраст искат да се изявяват.
