На 7 октомври силният дъжд не попречи на любителите на словото от Силистра, Етрополе, Ябланица, Ботевград, Своге, Искрец, Елин Пелин и Враца да представят четвъртото издание на алманаха „Под лъчите на слънцето“. И този път традиционно празникът се състоя в читалище „Развитие” – Враца. Съставител на антологията е Валентина Панова, редактори – доц. Златка Петрова и доц. Анета Дилова, а рецензент – Станислав Марашки. Препятствията, поставени от природата, попречиха на представителите на някои градове да вземат участие в празника, но за петдесет творци срещата стана повод за творческо вдъхновение.
Тържеството бе открито от Валентина Панова – председател на Конфедерация на българските писатели – Клон Враца и регионален координатор на КБП, след което думата беше дадена на редактора на книгата доц. Златка Петрова. След Петрова думата получи Мариета Валериева, която прочете писмо от председателя на КБП Станислав Марашки, в което между другото се казва:
„Скъпи творци на словото!
Приятели!
В календара има много празнични дни, но за тружениците на словото те са още повече, защото за тях е празник отпечатването на всяка книга, излязла изпод перото им.. В тези своебразни литературни тържества особено място заема парадът на думите, в който няма танц на мажоретки, няма плакати с изтъркани лозунги, а изповеди, избликнали от ума и сърцето, които променят света. Такъв празник е и излизането на националната литературна антология „Под лъчите на слънцето”. Родена първо в душата, а после и в ума на своите създатели, тя носи в себе си предчувствието за тих бунт срещу установеното, но и за съзидание, за вяра в конструктивната роля на литературата и в преобразяващата мисия на идеята за равен литературен старт. Защото „Под лъчите на слънцето” е не просто заглавие на алманах, а тънка метафора, съдържаща в себе си тази идея за право на литературно волеизявление, която според философията на Конфедерацията на българските писатели е изконно човешко право, стоящо редом до всички други основни човешки права. Авторите в поредния четвърти брой на „Под лъчите на слънцето” са хора, които не само пишат, но и с успех упражняват своите граждански професии, с успех отглеждат и възпитават децата си, с успех преодоляват националния нихилизъм, обзел голяма част от днешното българско общество. И ако нещо все пак им липсва, това е, може би, усещането за своята истинска значимост, вярата, че това, което правят, е не просто клубно занимание за запълване на свободното време или за чесане на творческото его, а единственото, което може да се направи днес за хората, които споделят участта и привилегията да се наричат българи. И тук не може да не се напомни ролята на възторжения съставител на сборника Валентина Панова, председател на Конфедерацията на българските писатели – клон Враца, както и на неуморната редколегия в лицето на доц. Златка Петрова и д-р Анета Дилова, които отдадоха ум, сърце и свободно време, за да утолят жаждата на десетки творци за литературно слово.И в края на моето обръщение към вас имам една молба: повярвайте в себе си до край, не робувайте на авторитети, въртящи се като в омагьосан кръг под светлината на прожекторите, а се проникнете от самочувствието на хора, от които зависи съдбата на онова парче географска територия,което носи името България. Защото то носи това име благодарение и на хора като вас.-
В края на моето обръщение имам и още една молба: да ми простите емоцията, с която пиша тези редове…
Искрено ваш:
Станислав Марашки –председател на Конфедерацията на българските писатели“.
Краят на срещата ще се запомни с разменяне на адреси и автографи, поляти деликатно с по чаша вино.
