Носителят на голямата награда „Джон Атанасов” - Васил Денчев, е роден във Враца през 1984 година, където минават и ученическите му години. Завършил е техникума по механоелектротехника. В САЩ учи бакалавърска, магистърска и докторска степени. Доктор по компютърни науки и главен архитект на квантов софтуер в Google. Научните му интереси и професионален опит са предимно в сферата на квантовата информатика, която привлича неговия интерес по време на следването му. Първите му научни постижения включват успешно разработена система за контрол и стабилизация на оптически интерферометър, позволяваща сигурно разпространение на квантови криптографски тайни ключове, както и успешно разработена компютърна система за автоматична характеризация на източници и детектори на единични фотони. Дисертацията му поставя начало на квантовото машинно самообучение с изучаване на възможните приложения на квантовия адиабатичен алгоритъм към решаването на трудни оптимизационни задачи, генерирани при тренирането на сложни модели в машинното самообучение.
Добре дошли във Враца и поздравления за голямата награда „Джон Атанасов”! Как я посрещате?
Благодаря! Много, много се радвам! Радвам се, че получих такова признание от президента на България и наистина това ме мотивира да работя още по-усърдно и да прославям името на България още повече по света…Много се радвам, много съм щастлив!
Познавахте ли се с другия врачанин сред наградените – Станислав Харизанов или се видяхте за първи път на церемонията?
Мисля, че не сме се познавали преди, но аз съм чувал неговото име. Когато бях ученик тук, той е учил в математическата гимназия и мисля че имахме общи приятели, от които съм чувал за него. Сега се запознахме лично на церемонията и си поговорихме.
Какво ви впечатли от церемонията при връчването на наградите „Джон Атанасов”?
Церемонията беше много хубава. Беше на официално ниво в Гербовата зала на президентството. Стана ми много емоционално, когато прозвуча химна на България преди церемонията. Бях впечатлен от портретите на Левски и Ботев, които видях там. Почувствах се много горд, че съм част от тази атмосфера и това събитие!
Хубаво ли е, че има такава награда?
Първо е много хубаво, че помним Джон Атанасов, който е роден и израсъл в Америка, но е от български произход и имаме наистина причина да се гордеем с него. Паметта ни държи жива за неговите приноси към изобретението на компютъра. И аз също се чувствам много горд, че съм удостоен с тази награда. Тя означава, че може би и аз съм допринесъл нещо за развитието на информационните технологии. Искам да продължавам тази си работа и да правя нови приноси през времето занапред.
А какво ви отведе в САЩ, където живеете и работите и сега?
Когато бях ученик в техникума, бях амбициран да отида в чужбина да продължа образованието си. Не знам точно защо точно така реших, може би ми се струваше, че има големи перспективи за обучение в чужбина. Много се интересувах от информатика, компютърни науки и впечатлението ми беше, че образованието в Америка или в Западна Европа е доста по-съвременно и по-напреднало, отколкото образованието в България. Въпреки че то също е много добро, но просто такава ми беше амбицията. От друга страна, исках да видя и света, да попътувам извън България, това също ми беше мотивация.
И как изглежда светът през очите ви днес?
Ами светът е много красив, много предизвикателен. Има много хубави места по света, но въпреки всичко смятам, че моя роден град Враца е най-красивия. Просто нашият Врачански балкан, нашата природа е несравнима! Дори и на най-хубавите места по света, където съм бил, винаги съм смятал, че моя роден край е най-красивия.
Какво пазите в сърцето си като спомен от ученическите години във Враца и какъв заряд ви даде техникума по механоелектротехника, където сте учили?
Техникумът беше на добро ниво, въпреки че не беше смятан за едно от елитните училища във Враца. Но аз имах интерес тогава към техническите науки и се записах в специалност „Радио и телевизионна техника”. Просто ми беше страшно интересно да уча тези неща и мисля, че това също ме насочи впоследствие към компютърните науки, да уча програмиране и алгоритми, софтуер и т.н. Така че - да, мисля че техникумът във Враца ми даде този старт да развия интересите си още от тази ученическа възраст и след това да продължа в бакалавърската степен с информатика. Дори си спомням, че когато бях в САЩ, в първите години на обучението си, те ми признаха някои от курсовете, които съм вземал в техникума. Признаха ги на нивото на бакалавърската степен и нямаше нужда да ги взимам повторно. Така че механотехникумът беше на ниво, дори на нивото на висше образование по света.
Имахте ли любими преподаватели в ученическите години и кои са те?
Ами да – Здравка Александрова, учителката ми по математика от техникума. Много я уважавам и понеже тя държеше високо академично ниво, имаше и високи изисквания към всички ученици. Преподаваше материала страшно добре, много добре обясняваше математиката и аз много научих от нея. Да, тя е любимата ми учителка в ученическите ми години.
Разбира се преди това в началното училище също съм много благодарен на госпожа Юлия Алипиева, тя ми беше начална учителка от първи до четвърти клас в училище „Славейков” във Враца. Даде ми необходимото възпитание в началното училище и мисля, че тя също много добре ми повлия през тези години.
От колко години сте в САЩ и изпитвате ли носталгия към България?
От 15 години съм в САЩ. Заминах, когато бях на 18, след като завърших техникума. Изпитвам носталгия, липсва ми родния край. Както казах, където и да съм по света, винаги си мисля за Враца и красивия Балкан. Тук обичах да ходя на походи до Скакля, до Леденика. Имам много хубави спомени и сега това ми липсва. Винаги, когато си дойда тук, се наслаждавам на Балкана. В тези дни много ми харесва, че водопадът е буен след последните дъждове. Страхотна красота, несравнима е!
Чувствате ли се удовлетворен от професията си сега?
Ами, да, много, много си я харесвам. Естеството на работата ми е такова, че е точно в линията на моите интереси. Когато учех за докторатурата си, правех изследователска дейност точно в тази област и в момента продължавам същата работа. В известен смисъл дори не го смятам като труд това нещо, защото ми доставя удоволствие. Дори само като хоби в свободното си време, пак бих се занимавал с такова нещо, на собствена инициатива. И най-хубавото е, че тази изследователска научна работа, която правим с нашия екип, е в авангарда на световната наука и технологии и това което ние правим, има възможност наистина да промени света един ден. Когато построим квантови компютри, с тях ще можем да решаваме трудно решими задачи по информатика, изкуствен интелект, машинно самообучение, физика, химия, биология, дори бизнес и финанси. Това би имало голям ефект върху различни области на световната наука, технологии, бизнес и т.т.
А как гледате на страховете на човечеството днес от опасното влияние и използване на интернет?
Според мен интернет е повече благо за човечеството, отколкото опасност. Разбира се във всяка напреднала технология има известни опасности, ако не се използва правилно. Но в никакъв случай никой не трябва да съжалява за развитието на интернет, защото тези технологии подобряват живота на хората и ще го подобряват и в бъдеще в много и различни аспекти.
Срещате ли се с българи в САЩ, имате ли приятели и с какви хора общувате там?
Да, има много българи в САЩ. В Лос Анжелис, където живея сега, има много българи, има дори българска църква, понякога ходя на служби в нея. Също в Силициевата долина има доста българи, които работят в технологични компании и с тях също общувам. Те също са много удовлетворени, повечето от тях имат добра работа, според интересите си. Но по принцип и те чувстват носталгия към България и съжаляват, че в нея нямат възможности за перспективна работа. И според мен, всеки от тях би искал да се върне тук, ако условията бъдат подобрени.
А как ви изглежда България отдалеч?
Винаги се радвам, когато чувам добри новини от България, а когато не са толкова добри, ми става мъчно. Иска ми се добрите новини от тук да са повече.
Какво смятате, че трябва да се промени?
Обезателно трябва да се промени ситуацията с корупцията в държавата. Това е нещото, което доста ясно се вижда, че пречи на развитието на страната. Животът в чужда държава като Америка показва, че липсата на корупция дава възможност на умните, способни и талантливи хора наистина да развият потенциала си, да работят за благото на страната, в която живеят и така да допринесат за развитието на тази страна. Но ако има корупция, а тя означава, че благата произведени от работещите не отиват по предназначението си, а се прибират в джобовете на хора, които не заслужават. И това нещо когато се случва, възпира развитието на държавата и отнема мотивацията на умните и способни хора да работят усърдно за себе си и за своята държава. И за това според мен, в случая на България, това е нещото, което наистина може да отпуши едно такова лавинообразно развитие на страната. Но трябва наистина да се реши този проблем.
Какво бихте пожелали на младите хора?
На младите хора, които са в България, искам да пожелая да са усърдни, амбициозни, работливи и да преследват мечтите си! Това, което смятат, че е тяхно призвание, да го развият и търсят реализация. Моят опит показва, че с усърдна работа всичко се постига. Ако има човек мотивация, няма нещо, което да го спре да постигне това, което иска.
Христина Андреева
