За първи път в историята си берковския етнографски музея изнася извън страната своите експонати на Чипровски килими. Те са подредени в Българския културен институт в столицата на Словакия – Братислава, съобщиха от общинската управа.
Събитието е част от културната програма за популяризиране на предстоящото европредседателство. Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани Чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес и са част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Вписани са в световната листа през 2014 година.
Над 600 тъкачни стана произвеждали ежегодно хиляди килими с характерни имена: „Гарибалда”, „Цвекетата”, „Лозницата”, „Колата”, „Венците” и др. Те стават известни като „Чипровски килими”.
В много случаи наричат килимите „Берковски”. Ами Буе в пътеписа си от 1838 година пише- „Характерно е, че тази индустрия е ограничена само в този град (Пирот), както и в Берковица, в България, без да се разпространява в никой съседен град.” Главни купувачи на килимите по това време са турската армия и населението.
Всяка година Втора турска армия прави поръчка в Берковица за изработването на 8000 броя килими на обща стойност 2 товара и 40 000 гроша. Чипровски килими са се изнасяли на Пиротския, Узунджовския, Ескиджумайския и други панаири, където търговци от разни страни са закупували големи количества. Годишно в Берковица се произвеждали над 10 000 килима.
През октомври 1877 г. за изложбата в Калифа – Америка, от Берковица са изпратили един голям, естествено оцветен килим на стойност 500 гроша и един китен, естествено оцветен за 80 гроша.
През 1929 – 1930 г. Берковската популярна банка обзавела и издържала килимарски курс с цел да създаде обучени килимарки в града.
Изложбата ще остане в Братислава до 3 ноември.
