Диляна Павлова е родена в София. Завършила е Девета френска езикова гимназия. Учи бакалавърска програма „Европеистика“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Продължава с магистратура в същата катедра „ Управление на европейски проекти“. В момента е докторант в катедрата. Успоредно с това работи в Национален център „Младежки инициативни програми“. В момента е част от екипа на която управлява младежта в действие. В момента работи в информационния център на ЕС в София.
Госпожо Павлова, има ли интерес към дейността на информационния център на ЕС и за какво най-често Ви търсят гражданите?
Занимавам се точно с това, да давам достъпна информация за ЕС, което не е лека тема. Хората ни търсят много. Получаваме поне по 60 запитвания по имейл през летните месеци, а през другото време минимум по 100 запитвания на месец. Ние отговаряме на телефони и на имейл. Естествено каним гражданите да идват в офиса ни в София, на ул. „Раковска“ 124. Много зависи от темата. Някои граждани са много информирани, някои не са информирани. Прави ми впечатление, че младите хора са информирани само за части от програма „Еразъм“, от които могат да се възползват, това са по-популярните, за други въобще не знаят. Гражданите, които вече имат опит, имат предприятия, имат неправителствени организации, са по-наясно с финансирането. Имаме всякакви запитвания – от граждани, от общини, от фирми. Зависи от темата, за която питат. Като цяло информация за това, че съществуват ужасно много служби, които на европейско ниво, осъществяват безплатно съдействие. Например – купувате си нещо в Германия, то се разваля и имате нужда да разберете как да си потърсите правата, защото не сте го купили в България и в Германия не действа Комисия за защита на потребителите. Има такава институция – европейски потребителски център. Ако сте работили в Гърция и имате проблем с издаването на удостоверение, за да си получите гръцката част от пенсията. Има такъв център „Соувит“, който помага на гражданите в чужбина. Нашият информационен център дава информация за правата. Има една служба, в която човек може да се обади и да подаде формуляр и в тази служба работят 60 юристи, които са в Брюксел. Казва се „Вашата Европа съветва“. Те разясняват от правна гледна точка и дават конкретни съвети не за хипотетични ситуации, а конкретно за вашия случай какво се прилага и какво не. Така че от тази гледна точка – за права, винаги може повече да се информират хората.
Пътувате ли често в страната и какво забелязвате, има ли интерес към програмите, към проектите на ЕС?
Да, пътувам често, тъй като работя и като обучител и работя най-вече с хора, които са млади. Има много голяма разлика. Има младежи, които макар и да живеят в провинцията ,са много по-добре информирани , участвали са вече в няколко младежки обмена. Например много бях изненадана в езиковата гимназия в Ловеч от тамошните млади хора. Там направихме едно представяне и се оказа, че наистина са много напред с материала. За сметка но това има други места, където няма никакава информация. За съжаление, в Драгоман за пръв път ми се случи да си говоря с младежи, които не са се възползвали от нито една възможност. Но пък там имат много проактивна община, която работи по посока младежки дейности. Надявам се, че и там ще се поправят нещата.
Как Ви изглежда Видин от тази гледна точка?
Все още не зннам. Тук съм за пръв път. С малкото млади хора, с които говорих, струват ми се изключително добре информирани. Някои от тях имат идея какво да правят с бъдещето си и съм приятно впечатлена. Мисля, че училищната ви система е на страшно добро ниво.
Има ли вероятност да се разпадне Европейският съюз?
Моето лично мнение и това, което знам като изследовател е, че в близко бъдеще няма такава вероятност. Това, което обаче се налага в близко бъдеще да стане, е отново реформа на институциите. Тъй като в момента институцииите се движат по малко по-бавен начин. Необходимо е те да отговарят по-добре и на гражданите и на държавите-членки. Според мен по-скоро ще се върви към още една институционална реформа, но в никакъв случай разпадане. Даже си мисля, че предвид факта, че светът се фрагментира, вече има едни глобални процеси, които звучат доста по-страшно. Напротив, мисля си, че Европейският съюз ще се развива все по-добре и вече ще започнем да генерираме много повече ползи. Просто в един момент ще се акумулира това развитие, това финансиране, което идва, то ще достигне до някакво ниво, в което икономиките са наистина добре развити и тогава ще можем да вървим напред от гледна точка на иновации.
Кои са ползите от участието на България в ЕС?
Най-вече – свободният пазар. От това каква по-голяма полза. Можеш да отидеш във всяка една държава с лична карта, можеш буквално да си регистрираш фирма навсякъде, да си реализираш продукта и да си реализираш въобще живота. Независимо дали аз като изследовател, искам да отида и да направя една специализация в Полша. Или да реша, че искам да си направя консултантска фирма, но не в България или Полша, където съм специализирала, а във Франция. Все пак съм завършила Френска гимназия. Тази свобода – няма друга организация и няма друг начин, по който така се дава. Това за мен е най-голямата полза. Да не говорим пък вече за младите хора, които могат да се възползват от хиляди възможности. Те буквално могат да обикалят Европа на разноски по различни европейски проекти с финансиране и то с учебна цел. Те така получават знания и компетенция. Те се развиват като човешки капитал благодарение на тези програми.
Наистина ли до 2020 приключват всички европейски програми, в които България може да участва?
Не, ще има програми със сигурност и след този период. Определено програми като „Хоризонт 20-20“, „Еразъм“ , които са младежките програми, те ще продължат да съществуват. Вече за финансирането конкретно за регионалното развитие, все още е твърде рано. В момента се обсъждат темите как да бъдат формулирани новите приоритети и новите програми. Така че това предстои да го видим. Със сигурност ще има програми и проекти. Оказва се, че е много успешно това да се дават голяма част от средствата по фондове и като заеми, дялово участие, гаранции. Знаете България по статистика е на второ място по използването на такива средства, например по плана Юнкер. Това е изключително добре. И това работи на някакво ниво доста успешно. Така че това работи.
Предстоят ли Ви интересни срещи и събития?
На мен ми е интересно как ще се насочи българското председателство на ЕС, което е следващата година през януари. Ние ще домакинстваме доста събития, които са свързани с това. И ще следим събитието, това е нашата професионална област.
