Поетесата Пелагия Въшин и композиторът Захари Георгиев дойдоха в редакцията на „Конкурент”, за да изразят благодарността си за наша публикация, посветена на представянето на нейна поетична книга в родното й село Алтимир. Семейството изненада приятно екипа ни с двете стихосбирки на Въшин – „Знаеш ли какво е да обичаш” и „Петък 13”, и новия албум на Захари Георгиев. И двамата не спестиха добрите си думи към редакционния екип изтъквайки, че първи сме отразили представянето на стихосбирката.
„Вие сте сериозен вестник, уважаван от обществеността в Северозапада и тука е мястото, за да изразим нашата благодарност и уважение към работата ви”, казва композиторът.
Съпругата му пък признава, че я боли за Врачанския край, за родното й село Алтимир. Иска именно тук да покаже по някакъв начин това, което мисли и усеща около себе си, и което я влече към родното място. Да може и тук да го сподели. Затова двамата често идват в Алтимир, където се чувстват прекрасно и имат приятели.
„Това са хората, с които съм отрасла, близки са ми мислите им, близки са ми всички неща, които ги вълнуват и изпитвам необходимост да споделя и с тях това, което нося в себе си, моите тревоги и радости”, казва Пелагия Въшин. Признава, че обича лиричния изказ, чрез който споделя най-съкровените си вълнения.
„Може би си го имам просто в себе си, така ми е по-лесно да общувам. Не обичам многословието. Когато си мисля и правя моята си поезия, така ми е по-спокойно”, допълва авторката и изписва автографи в двете си книги, които ни донесе с пожелания „за добро” и „успешни и 13-ти петъци”. Жестът е трогателен.
„Петък 13” е втората й стихосбирка, макар че е имала публикации в различни издания. Казва, че не е никак лесно да се издаде стихосбирка, защото прекалено много си мисли дали това трябва да се покаже или не.
„Винаги съм със страхове, дали пък действително си заслужава да го покажа, да го споделя. А в тази стихосбирка има и поезия, която касае лиричните струни в сърцето. Има я любовта, независимо на колко години сме, но има и много социални теми, които са болезнени и знам, че са болезнени на всички хора, особено в този район”. Казва го с много горчивина и споделя, че днес има много проблеми, които вгорчават живота ни.
„Това е самотата на възрастните хора. Много е страшен този проблем, защото първо те са вече непростимо бедни, заради обстоятелствата, които ги доведоха дотук. Те са самотни защото децата им са далеч от дома им. Дали са в границите на България или вън от тези граници, те са далеч. В много случаи тези възрастни и болни хора не могат да стигнат до лекар. Не могат да получат помощ. Това е една от големите ми болки. Другото е озлоблението между хората. Не мога да търпя злоба, не мога да търпя задкулисни игри. Боли ме от това. Много рядко се осмелявам да въстана срещу такова нещо, но то винаги много ме наранява”, признава поетесата.
Споделя, че точно днес /б.а. - 20 септември/, пътувайки от София към Враца, през целия път е мислила за своя току що роден внук – Виктор. Лицето й сияе и това допълва впечатляващия й финес на жена, зареден с много чувственост и човечност. Заедно пожелаваме младенецът да е победител! Нека, нека!
„Това е една радост - да се види в днешно време малко дете, да се види бременна жена, която очаква дете. Наистина радост! Защото България по някакъв начин загива. Българският народ по някакъв начин умира, наистина намаляваме, ставаме все по-малко. Езикът ни умира, думите ни умират. Децата ни не знаят да говорят на български, не могат да мислят на български. Те слушат вулгаризми и гледат неща, които не са за нашия живот. И затова като видиш детенце да щапурка и количката с майка му, и бабите, вижда се че има един нов живот, че нещо се възражда. И това радва”, казва Пелагия Въшин.
Намесва се и Захари Георгиев, който има зад гърба си 45 години творческа дейност. Споделя, че много неща го огорчават, но и много неща го радват в съвремието ни. Припомня скорошното си участие в журито на фестивала „София пее”.
„Толкова млади хора, толкова талантливи и способни, че просто бях учуден. В това издание, на този фестивал преоткрих българската музика. Всъщност ние имаме огромен потенциал от млади хора – автори, композитори, поети, аранжьори, музиканти…Наистина съм щастлив, че бях част от този фестивал! Макар,че форумите за популярна музика станаха много малко”, казва композиторът. Гледа обаче скептично на днешните ТВ формати за млади таланти. Допълва, че в повечето случаи в тях има много кич, много неща, които в своята ценностна система не би си позволил да използва като житейски път. Не приема и факта, че в повечето случаи това са чужди форми. И дава за пример този софийски фестивал, който е съвсем българска форма на изказ и творчески търсения на младите хора. Смята, че именно това е начинът да продължава нещо добро напред.
„Доволен съм от това, че съм имал възможност да бъда полезен за създаването на така наречената „българска естрада”. Не употребявам този израз в личния си живот, това е популярна музика, а естрадата е чуждица за нашия език. Това, което виждаме сега, стойностно и добро, то е наследство от миналото, в което сме живели и в което израснаха Йорданка Христова, Борис Годжунов, Борислав Грънчаров, Росица Борджиева, Орлин Горанов…, почти всички певци”, споделя композиторът, който продължава да твори и допълва с усмивка, че просто не може да спре.
Пелагия Въшин пък казва, че младите хора днес трябва да осъзнаят, че имаме чудесен мелодичен език, много богат. Че нашите песни на български звучат много по-хубаво, отколкото на някакъв друг език. Че мелодията на българската песен, на българския ритъм е за този език.
„Защо да се изкъртваме от тази земя, която ни е отгледала и отхранила и да се присаждаме някъде… Нека се присадим, но да не забравяме откъде тръгваме, къде е коренът ни”, разсъждава тя и признава, че много обича България и врачанския край.
Разделяме се като приятели и с пожелания за нови срещи. При нас остават двете стихосбирки на Пелагия Въшин и новият албум на композитора „С песните на Захари Георгиев”.
