Заради отдаването на последна почит на видинския митрополит Дометиан и почетен гражданин на Видин, кметът на общината Огнян Ценков издаде заповед, с която 20 септември се обявява за ден на траур. По този повод днес националният флаг пред всички административни сгради ще бъде свален наполовина на носещите тела. Със заповедта се отменят увеселителните мероприятия за времето от 8 до 24 часа. При невъзможност това да се случи, те ще започват с едноминутно мълчание.
Вчера следобед тленните останки на владиката бяха изложени за поклонение в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“. Днес сутринта в храма ще бъде отслужена заупокойна литургия, а в 12 часа ще се извърши опелото. В 13 часа от църквата ще потегли траурно литийно шествие към Видинската митрополия, където ще бъдат положени тленните останки на владиката.
Видинският митрополит Дометиан е роден на 11 ноември 1932 година в родопското селце Хасовица, Смолянско, с името Димитър Попвасилев Топузлиев. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 година е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 година със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 година. От края на същата година става студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 година.
"Аз имам щастливо детство. То мина, както и животът ми, под закрилата на Бога и на Божията майка. Баща ми беше мъдър човек. Свещеник повече от 60 години. А майка ми - благочестива християнка, беше негова вярна спътница в живота му. Пет деца бяхме. Първата - една сестра, която загубихме в нейната 40-та годишнина, после съм аз. След мен е моят брат Делян, който завърши в Москва скулптура и дизайн, после брат ми отец Милко, свещеник в Банкя. Най-малкият е отец Благой, дългогодишен свещеник в Ню Йорк, Бог да го прости, той почина преди няколко години. Трима от братята поехме пътя на нашия баща, който беше изряден пример за нас - пътя на служение в църквата", разказа приживе митрополит Дометиан.
Познат във видинския край освен като висш духовник, владиката Дометиан бе психолог и наставник за всички християни. Защото един свещенослужител е преди всичко познавач на човешките болки, надежди и очаквания, Дометиан и като владика носи болката на допуснатите в българската общност грешки, довели до нарушаването на изграденото някога равновесие в общуването на хората в Родопския край, които са с различно вероизповедание.
„Пораснал съм с мляко, споделя владиката в едно от редките си откровения. - В почти всеки двор имаше козичка, крава, овце. Най-много столетници има в Родопите. Мисля си, че дълголетието се дължи на чистите храни. Дядовците ми и те имаха козички, крави. Като деца през ваканциите ходехме пастирчета и говедарчета. Често със закърпени дрешки, които минаваха от единия брат на другия. Нови дрешки се купуваха само за началото на учебната година. В село Гледка, където се преместихме, имаше българи, имаше турци, имаше и бежанци от Беломорска Тракия. Населението беше смесено. През лятото ходехме да пасем кравите край Арда. Общувахме си много - турчетата учеха български, а ние турски. Къпехме се заедно в реката, споделяхме обедната трапеза - кой каквото ни е дал от къщи - сиренце, хлебец, лучец...“
В навечерието на Рождество Христово през 1958 г. младият семинарист Димитър Топузлиев взема окончателно едно от най-важните решения в неговия живот. И на 14 януари 1959 г. той е постриган в монашество с името Дометиан. Тази съдбовна стъпка бъдещият видински митрополит прави в мъглижкия манастир "Свети Николай", воден от старозагорския владика Климен. На 10 март 1959 г. в старозагорския катедрален храм "Свети Димитър" е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Света Богородица" в Стара Загора.
Родителите му приели решението му, макар да не криели, че им се е искало да се задомя, да имат внуци. По-късно, по време на специализациите си като духоавник в Русия, Англия, Франция и Швейцария научава много и създава контакти със състуденти, някои от които остават активни през целия му живот.
След като се завръща от Русия, на 1 януари 1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на февруари 1967 г. А още през декември 1963 г. във великотърновския катедрален храм "Рождество Богородично" е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.
Декември сякаш е бил знаков месец в живота и служението на митрополит Дометиан. Отново през декември, но през1974 г., в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", е хиротонисан в епископски сан с титлата Знеполски. А от март 1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, където остава до март 1983 г. Опознава мислите, надеждите, болката по родината на българите емигранти.
След завръщането си в България, от април 1983 г. до юли 1987 г. епископ Дометиан е викарий на Софийския митрополит. На 26 юли пък е избран, а на 2 август същата година, е и канонично утвърден за видински митрополит.
