Георги Бърдаров е заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател и писател. Ръководител на катедра „Социалноикономическа география“ и тесен специалист по демография и етнорелигиозни конфликти. Автор е на най-четения български разказ в интернет “За петата ракия или колко е хубав животът” и на романа „Аз още броя дните”, спечелил надпреварата в предаването „Ръкописът“. Съветник към министерството на труда и социалната политика по демографската политика.
Г-н Бърдаров, защо приехте да бъдете съветник по демографската политика?
Приех това предложение за съветник поради две причини. Първата беше това, че ми омръзна постоянно да ме канят в медиите да обяснявам за демографската криза в България. За мен е важно да се работи по този въпрос, а не само да се говори. И втората причина е в моето твърдо убеждение, че демографският проблем е един от най-сериозните на България и ако искаме да говорим за Възраждане трябва да започнем именно от демографията.
За малкото време, за което съм съветник от месец юни, много неща, които предложих - за тях поне вече се говори. Сега ще видим дали ще се направят. От говоренето до реализацията има един дълъг период. Примерно идеята за тези регионални демографски политики, която от дълго време я застъпвам, вече се превърна в приоритет на правителството.
Защо регионални демографски политики, а не национална?
Вече трябва да има регионални демографски политики, а не национална демографска политика.Защото в страната има много големи демографски различия. Трябва да има регионални демографски политики, съобразени със спецификата на регионите, с етнопсихологията, с проблемите, традициите на конкретния регион. Само такива политики биха дали съответния резултат.
Кой е основният демографски проблем на България?
Основният проблем не е застаряващото население, не е ниската раждаемост, а това, че не можем да задържим своите млади хора.
Населението на България намалява. За 27 години то е намаляло с близо 2 млн. души. Проблемът не е в броя, проблемът е, че се променя структурата на населението. Променят се две структури - етническата и възрастовата. В целия свят се подменят етносите, увеличават се емигрантските етноси. Огромният проблем за България е възрастовата структура. През 2011 при преброяването се оказва, че България е единствената държава в целия свят, при която най-голямата кохорта при жените вече е в пенсионна възраст – 60-64 години. Това за мен е огромна социална бомба. Няма държава в света, при която най-голямата кохорта вече да ти е в пенсионна възраст. Добре знаем, че всяко едно общество се движи напред от младото население. Голямата разлика между България и Европа, е че там те си задържат младите хора, те не емигрират и привличат мигранти отвън в активна възраст.
Само това ли е проблемът?
Още нещо, върху което почти никой не акцентира - в България съществува абсурден регионален демографски дисбаланс. Имаме концентрация на активно население в осите София-Бургас-Варна и София-Кулата и огромни обезлюдени ареали – Северозападна България, Централна Северна, части от Североизточна България, Странджа Сакар.Много обезпокоителен е коефициентът на демографско заместване. Той показва в една територия на 100 излизащи в пенсионна възраст, в една година, колко влизат в активна от трудоспособното население. През 2006 година в България той е 100 на 124, т.е. на 100 излизащи в пенсионна възраст са влизали в активна възраст 124. Към настоящия момент е 100 на 72. За по-малко от 10 години този коефициент е паднал двойно. В област Видин този коефициент е 100 на 42 към 2016 година.
Какво сочат данните за демографската картина в област Видин?
Данните не са катастрофални, а оттатък катастрофални. Общини като Ружинци, Макреш, Бойница са с фрапиращи статистически данни, които в световен мащаб ако кажеш, че общински център има такъв естествен прираст, хората няма да повярват, че е истина, до такава степен положението е трагично. Последните данни за област Видин са на 100 излизащи в пенсия идват едва 38 души в активна възраст работещи. От това по-голяма заплаха и трагедия просто няма. Данните са катастрофални. И понеже демографията е с отложен ефект, ако сега започнем да работим, ще видим първите резултати след 15 години. Но ако сега не почнем да работим, какво ще бъде след 15 години?
Съществували ли са подобни катастрофални моменти в историята на България?
Имало е чумни и маларийни епидемии и глобални конфликти в нормални страни. Но без да има болестна пандемия или война, това не се е случвало никога в нормална държава, в нормална ситуация. Преди 7-8 години четох доклад на географския департамент към ООН – няма аналог на държава с такъв мащаб с население, която за по-малко от 15 години без война и без природни катаклизми, да намали населението си с над 1 милион души. А на ниво административни центрове няма такъв аналог.
Какво трябва да се направи в такава обезпокоителна ситуация?
Аз съм убеден, че демографската ситуация в България не е безнадеждна. И съм абсолютно убеден и вярвам, че тя може да се промени в позитивен аспект. Това, което все още не се оценява достатъчно в България е, че най-важният капитал на всяко едно общество е човешкият капитал. През 21 век борбата няма да бъде за ресурси и територии, а за човешки капитал. Ще прогресират онези общества, които успеят да си осигурят млад, активен, образован, качествен човешки капитал. А то може да стане по два начина – или чрез раждаемост и задържане на населението в страната, или чрез привличане на човешки капитал извън тази страна.
Какви ресурси има България?
Ние имаме неизползвани ресурси на българите зад граница. Според мен около милион и половина са българите зад граница и това е огромен неизползван ресурс. Това са българите учещи и работещи в Европа. Тези, които заминаха през 90-те години и техните деца. През месец декември имахме среща с такива общности в София. Те бяха от цяла Европа - Мюнхен, Копенхаген, Лондон, Мадрид, Барселона. Млади и образовани хора, които имат желание да работят за България, които са извън България все още. Но техният капацитет, компетенции, връзки, контакти, дори и идеи, които могат да предложат, за мен са изключително ценни. Ние трябва да го използваме този ресурс преди да чакаме те да се върнат. Защото, за да се върнат, трябва да се създадат условия. Дори сега само това да използваме, пак е много ценно, защото те са огромна маса от много образовани, квалитетни и кадърни хора, които си обичат България в сърцата истински. И така стигнах до идеята за създаване на идейна банка. Това е една от моите идеи за създаване на координационно звено към министерството и да има една постоянна комуникация с тези общности. До края на годината е заложено да направим такова звено, което да почне работа и комуникация с тези млади хора.
Работата ви с млади хора обнадеждава ли ви и има ли бъдеще България в тяхно лице?
Определено има бъдеще, въпросът е, че не можем да задържим тези млади хора в България. Това е проблемът.Децата са много умни, адекватни на съвременния свят. Затова много често предните поколения не ги разбират, защото сега те са коренно различни. Това, което ми харесва в тях, че са по един чист начин патриоти и космополити, граждани на света. От тази гледна точка те ще отидат и ще се развият там, където намерят подходящите условия. Не може да разчитаме на един такъв чист патриотизъм, който е само от това, че си роден в България. Да, те си обичат традициите, обичат си културата, ценят ги и мен много ме радва това, на в същото време не се чувстват задължени да живеят тук в неподходящите условия за реализация. Тук е ролята на държавата, на местните власти - да се напрви път те да останат тука.
Какви са неотложните въпроси, които трябва да се решават?
Един от най-важните въпроси, за да се реши демографската криза, това са бързи, спешни и драстични промени в образователната система. Като цяло образователната система в целия свят изостава. Но при нас изостава драстично. Самият аз виждам какво се случва във висшето образование. За да задържим нашия кадърен млад човешки капитал, ние трябва да му предоставим както качествено образование, така и необходимата реализация с нормални човешки доходи.
Когато говорим за образованието, има силно нарушена връзка бизнес-образование. Бизнесът постоянно говори за дефицита на работна ръка. Но ако бизнесът иска образована, квалифицирана работна ръка, трябва да инвестира в образованието.
Генът на българина достатъчно силен ли е, за да оцелее?
И това също е важна теза – нищо в обществено-социалните процеси не е вечно и нищо не изчезва, то просто се трансформира. А тази област, видинската, е невероятно благодатна. Демографски вакуум в умерените ширини никога не се задържа. Тук са най-добрите условия за живот и стопанска дейност. И ако продължаваме с тези темпове, този вакуум ще се запълни. Аз не се радвам на подобно нещо, но някой ден хора просто ще дойдат и ще населят тази територия, ако ние я оставим. И това реално ще се случи.
