Мъж от Хайредин е бил разиграван 17 часа между спешните центрове в Козлодуй и Плевен, докато се е убедил, че обслужване на спешни пациенти в Северозападна България липсва. Потърпевшият В.Т. не пожела да посочим имената му, защото не иска да става популярен за чужда сметка. Той разказа историята си пред „Конкурент“, защото единственият всекидневник на Северозапада описа наскоро порочната практика да се връщат пациенти от спешните приемни отделения.
„В петък пострадах – при обработка на едни дъски, машината – абрихт, ми отряза единия пръст до половината и малко от другия пръст на лявата ръка. Първата ми реакция беше да спра кръвта. Помолих съседа с неговата кола да ме закара до спешния център в Козлодуй, което е около 35 километра. Качихме се с жена ми и влязохме в спешното в Козлодуй. Казаха ми да почакам, защото нямало хирург. Почакахме. Дойде един човек, който каза, че е хирург. Махна кърпата, с която бях завил порязаното. Заля го с нещо. Каза, че е кислородна вода. Каза ми: „Заминавай за Плевен!“, разказа В.Т. Мъжът се опитал да го разубеди. Но не успял да получи разумно обяснение, когато попитал къде са лекарите в спешния център в Козлодуй, които трябва по закон да му окажат първа помощ. Жителят на Хайредин знаел, че има добри лекари и във Враца и е по-близо – само на 80 км, но медикът в Козлодуй отговорил, че „няма работа във Враца, да заминава към Плевен“. Казал му: „Ако искаш да те осакатят, иди във Враца!“, допълни В.Т. Мъжът предпочел да го послуша, защото бил в паника, а и порязоното започнало да го боли. Тъй като разстоянието от Козлодуй до Плевен е 105 км, пристигнали към 23 часа. Влезли в спешния център, където за броени минути му направили пълни изследвания. „Биха ми инжекция за тетанус и ме качиха в една стая. А аз чакам за операция, от каквато се нуждая спешно. Почаках, а после излязох в коридора. Казах, че чакам доктор, който да ме оперира. Но хората ми казаха, че могат да ми обърнат внимание най-рано на следващия ден, в събота, след 8 часа“, допълва абсурдния си разказ В.Т. Опитал да ги впечатли с кървавите превръзки и разказите, че от него висят меса, но и това не трогнало медиците.
Дочакал с мъка и болки съботната сутрин, но нищо не последвало. „Огледах се, в съседните стаи имаше други спешни случаи – мъж с два счупени крака, още един мъж и още една жена. Чакат и те“, допълни В.Т. Отново попитал дали ще дойде да го оперира някой. Казали му, че от тях нищо не зависи. Тогава, след 17 часа липса на адекватна реакция от страна на медиците, взел решение да си тръгне от Плевен и да дойде в една от болниците във Враца.
Обадил се на личния си лекар, който се свързал с лекарите от Враца. Бил сформиран екип, който го чакал и оперирал в града под Околчица. „Обадиха ми се няколко пъти по телефона, за да се информират как се движим и къде сме, за да са в готовност да ме оперират веднага. Дойдох и хората направиха всичко възможно, за което им благодаря“, допълва В.Т.
